Мир да има е 10 пъти по-важно от всичко, политиците и медиите нарочно ни държат в страх: Тодор Лазаров

Като осъществен професионален спортист в миналото, каскадьор, филмов и оперен продуцент в момента и като съсобственик на малък бизнес, кое Ви мотивира да влезете в политиката? Какво според Вас е най-нужно на хората в момента и за кое най-много си струва да се борим?

Мир. Това е най-нужно на хората и на света в момента. Може да се прочете и като морал, инициативност, родолюбие в български контекст, защото това е най-важното, когато има мир. Каква демокрация може да има без мир изобщо? Това, заради което ми се струва, че има смисъл да се влиза в политиката е, за да се промени едно непоносимо положение в момента – и у нас, и по света в управлението вече няма Човеци.

Виждаме всички: дори сега, когато война на неколкостотин километра от България застрашава всички ни, и нашите, и европейските политици оставят мира на заден план. Наистина трябва да се борим да променим това. Аз лично се кандидатирах в моя роден Благоевградски край, защото там мога да бъда 10 пъти по-полезен за пробуждането на хората – знаете историята, от нашата Пиринска Македония са тръгнали будителите и то на различни етапи от формирането на националното ни самосъзнание.

Казвате, че сме заплашени – кой насажда страх?

Страхът е нещо естествено, то ни държи будни. С него не можеш да се пребориш, само можеш временно да го преодолееш. Но политиците, които имаме досега, само спекулират и насаждат нездравословни страхове, които са различни от естествените. Управляват ни чрез страх – особено през последните 2-3 години. Така ни държат в подчинение. Медиите насаждат най-голям страх. И много помагат на политиците, вместо да им бъдат коректив. Липсват ценности, етика, принципи, въпреки че уж именно за това непрекъснато говорят и с това се оправдават. Ето една от причините да стана кандидат на партията МИР. Тя е единствената, която има етичен кодекс. Това много ми допадна като човек, който идва от бойните изкуства, на които отдадох младостта си и където има етичен кодекс – писан или неписан. И той трябва да се спазва. Когато първоначално се прави съзнателно, после става и несъзнателно. Много липсва това в политиката и кампанията е времето, когато се нагледахме на неспазване на всякакви морални правила.

Какво друго ни е нужно, за да има истинска, не само имитация на промяна?

Гражданското общество да се вземе в ръце. Да изисква от политиците. Проблемът у нас е, че много трезвомислещи хора не гласуват. Това води до спиралата от избори, която в омагьосан кръг носи все по-голяма липса на активност. Без участие обаче как да променим принципите и етиката? Отделно, продължават да се купуват гласове. И именно с този евтино продаден вот управляват. Обръщам се към младите и активните хора: докато не излезем да гласуваме, нищо хубаво няма да се случи и на тези избори. Очаквам нисък процент активност, сигурно даже рекордно нисък.

Другите кандидати нищо не говорят за едната Ви професионална сфера – киното, за спорта пък се говори само като за пари и зали...

Културната индустрия, голяма част от която е киното, да прибавим и телевизията с нейните продукти, също се гледа като числа. Финансирането е важно, но не е най-важното. Трябва да бъде променено отношението към културата, в частност – към киното. От 25 г. съм в него, доста работя в чужбина и правя разликата. На всички е ясно, че у нас системата почти не работи. Министерството на културата, Националният филмов център и другите институции са се оплели като – простете за израза – черва. Трябва да се борим с тази нелепа система и начина, по който функционира. Също като в спорта, днес сме по-зле организирани и с по-ниско ниво на постиженията, отколкото преди 30 години. Не става дума за соца като строй, а за резултатите в културата и в спорта. Аз разглеждам спорта, културата, здравеопазването и образованието като един свързан организъм и ще го нарека Здравето на нацията – духа и тялото. Ние нямаме видими дори елементарни неща като кампании за здравословен начин на живот. И там малкото, което изобщо се прави, е единствено и само с цел точене на пари. После се чудим в какво състояние хората попадат в болниците, където в последния момент и с подръчни средства се опитват да ги спасяват. Всичко е опорочено и е обърнато наопаки.

Първо идват образованието и спортът – то не е случайно, че в живота чисто времево са сложени в най-младите ни години, които ни подготвят и ни осигуряват по-добро здраве след това, както и културно надграждане. Не може 3 десетилетия политиците да нехаят за пълноценния живот на хората и процъфтяването на нацията, което е невъзможно без личното благосъстояние. И всички да се правим, че нищо не се е случило. Да чухте и сега някой в кампанията да свърза нещата, да даде идея поне за равносметка, камо ли за посока за развитие?

За Вас това е първи опит в политиката - ако не се получи, ще се откажете ли?

Неуспехите ме мотивират – калил съм тази воля в спорта. Те не ме затварят. Принципът ми е: хващаш правия път и вървиш по него. Или, ако се наложи, изправяш кривия път. Няма отказване. В спортовете, в които бях национален състезател – джудо и самбо, най-важното е именно това: не се предаваш. Другото много важно нещо по пътя – и в спорта, и в живота, е да има дисциплина. Нещо, което в политиката ни никакво го няма. А именно дисциплината е една от най-съществените основи на успеха, заедно с последователността.   

неплатена форма