Неоново сърце грейна в памет на Вацлав Хавел

В първата годишнина от смъртта на президента на Чешката република Вацлав Хавел фрагмент от личния му подпис – графична рисунка на сърцето, светна на фасадата на стъклената сграда на Европарламента в Брюксел.

Автор на гигантската инсталация (общо тегло 600 кг., височина 15 м.) е известният чешки художник Иржи Давид.

Освен с неоново сърце пред сградата на Европейския парламент в Брюксел, почитателите на Хавел решиха да отбележат годишнината от смъртта му и с навити крачоли. Авторите на идеята обясниха, че това е шеговит, ненасилствен и най-вече типично чешки жест, който има за цел да открои индивидуалността на Хавел. И най-вече - умението му да е съпричастен към съдбата на обикновените хора в комбинация с неговата прословута самоирония и скромност.

В най-въздействащото си политическо есе „Силата на безсилните” от 1978 г. Вацлав Хавел с горчивина констатира, че на тогавашния режим вече не му се налага да избива политическите си противници. Необходимо му е само едно: да награждава конформистите, повтарящи неговите празни лозунги, зад които се крие циничното разсъждение „аз се подчинявам и следователно имам правото да бъда оставен на мира“.

Вацлав Хавел почина на 18 декември 2011 година, след продължително боледуване. Чешкият президент винаги е изписвал цялото си име и рисувал до него червено сърце, като символ на любовта.

Икона на антикомунистическото дисидентско движение и символ на демократичното възраждане в Източна Европа, Хавел бе въплъщение на Нежната революция от 1989 г., свалила по мирен път тоталитарния режим в Прага.

Лошо лекуваната в затвора пневмония и рак на белия дроб бяха в основата на многобройните здравословни проблеми на Вацлав Хавел, който е лежал пет години в затвора при комунистическия режим в бивша Чехословакия за дисидентска дейност.

Вацлав Хавел е роден на 5 октомври 1936 г. в Прага, в семейство, притежаващо киностудии и десетки сгради в столицата. Лишен е от право да следва в рамките на кампанията за борба с буржоазията, провеждана от комунистическия режим. Така той се отдава на театъра през 1955 г. - първо като сценичен машинист, после като автор на абсурдистки пиеси.

Признание печели в средата на 1960-те години, но идва съветската окупация на страната през 1968 г. и той влиза в дисидентските среди. Хавел става един от авторите на "Харта-77" – манифеста на опозицията на комунистическия режим в защита на човешките права, под който подписи слагат най-видните дисиденти на страната. Осъден е на 4 години затвор и написва зад решетките известните "Писма до Олга", първата си съпруга. В същото време комунистическата власт в Чехословакия забранява някои от произведенията му.

През есента на 1989 г. оглавява "Граждански форум" - организацията, координирала Нежната революция в Чехословакия. Става първият президент на посткомунистическа Чехословакия от 1989 до 1992 г., а след това и първият президент на Чехия от 1993 до 2003 г.).

След смъртта на съпругата си Олга през 1996 г. бързо сключва повторен брак с актрисата Дагмар Вешкърнова, двайсет години по-млада от него.

След оттеглянето си от властта, въпреки крехкото се здраве се посвещава на борбата за човешки права в Куба, Беларус, Мианма и Русия. Връща се и към писателския труд: през 2006 г. публикува своите политически мемоари, а след две години и една пиеса – "Да си тръгнеш", станала и заглавие на едноименния филм, представен на предпремиера в Прага през март.

Здравето на Вацлав Хавел е разклатено още по време на петте години, прекарани в комунистическите тъмници, годините на върло пушене също си казват думата. Той неведнъж се разминава на косъм със смъртта. През декември 1996 г. е опериран от рак на десния бял дроб, през април 1998 г. хирурзи в Австрия го спасяват в последния момент от чревна перфорация, а през следващия август получава сърдечен пристъп.

На 8 март 2011 г. Хавел отново е приет в пражка болница с тежки белодробни смущения - две седмици преди премиерата на филма "Да си тръгнеш" въз основа на пиесата му. След което се оттегля във вилата си, където и си отива от белия свят на 18 декември същата година.