Никой не разследва корупцията във властта у нас

БОРКОР - органът, за който не е ясно какво работи шеста година - осъзна, че никой в България не го е грижа за търговията с влияние сред управляващите, пише вестник Сега.

В доклад на тема Анализ на органите по превенция и противодействие на корупцията в Република България, изготвен в началото на месеца, се казва в прав текст, че липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупцията по високите етажи. Констатацията е скандална на фона на безбройните държавни институции, които данъкоплатците издържат именно за да бъдат предпазени от корупционни престъпления. В България има антикорупционни звена във всяко министерство, към правителството, има независими комисии, държавни агенции, спецпрокуратури и спецзвена към полицията, чиято издръжка струва купища пари.

Самият БОРКОР, създаден от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов с претенцията да предотвратява и да противодейства на корупцията и организираната престъпност, до този момент е направил само няколко анализа по произволни за него теми, без те да са оказали съществено влияние върху нивото на корупцията у нас. В доклада му честно се признава, че основната препоръка на Европейската комисия - да се разследват и наказват подкупите - остава неизпълнена от 2007 г. досега.

През март м.г. премиерът Бойко Борисов заяви безпардонно, че в България корупция по високите етажи на властта няма, че бием Румъния по всякакви критерии, а за лошите доклади на Брюксел за страната ни са виновни само "безотговорни медии и политици".

 БОРКОР обаче е установил друго: Така наречените антикорупционни органи не отговарят на международните стандарти, не са координирани помежду си, не са достатъчно независими, нямат капацитет, а отговорността се размива между тях.

Тази година страната ни остава първенец по корупция в ЕС и 57-ма в света след Ботсвана, Ямайка и Шри Ланка.  Докладът посочва, че се дублират функции, което е предпоставка за размиване на отговорността между отделните институции. Множеството органи, създадени през годините, са оставени недовършени в концептуално отношение и това е една от причините да се наблюдават слаби или липсващи практически резултати.