"Новата" конституция прилича на Димитровската от 1947 г.: Екатерина Михайлова

По структура проектът за "нова конституция" е копие на Димитровската конституция от 1947 година, с която се легитимира тоталитарната държава. Това казва в интервю за Mediapool Екатерина Михайлова, която има шест мандата като народен представител, а сега е ръководител на департамент "Право" в Нов български университет. Тя напомни, че хората протестират с искане за върховенството на закона и по-добре функционираща демокрация, а и им се предлага нещо, което ще влоши качеството на българската демокрация.

Г-жо Михайлова, виждате ли ясна политическа или юридическа цел зад проекта за т.нар. нова конституция?

Не виждам ясна юридическа цел. Това, което ни се предлага, не може да бъде наречено нова конституция. От нова конституция има нужда, когато има коренна промяна на начина, по който функционира държавата. Нека напомня нещо, с което започва всеки университетски курс по конституционно право. Конституцията е не само основен закон, но и обществен договор. Конституция е замислена като обществен договор. За да се пристъпи към преучредяване на държавата, трябва да има много сериозни предпоставки. България има четири конституции. За три от тях можем да кажем, че е било налице основание за създаването им. Първа е Търновската конституция, която полага основите на Третата българска държава. След преврата от 1944 година и нахлуването на съветските войски се достига до съвършено нова ситуация. След референдума и отмяната на монархията съвсем естествено се стига до написването на нова конституция – Димитровската. Тя е приета през 1947 г. По същата логика след събитията от 1989 година има нужда от нова конституция, защото преминаваме от тоталитарна към демократична система. Само конституцията от 1971 година – Живковската, не променя нещо особено, освен да уреди фигурата на Тодор Живков като държавен глава. Хората не усещат промяна.

В този смисъл аз не намирам политическо или юридическо основание за приемане на нова конституция сега. Запазва се парламентарното управление, институциите са същите, има някои промени, които обаче разместват значително балансите между властите. По същество това няма как да е нова конституция.

Превръщаме ли се в прокурорска република?

В нашата конституция по начало е дадена изключително силна роля на прокуратурата. В развитите демокрации повечето граждани дори не знаят името на главния си прокурор. Той пак е много важна фигура, но не му е дадена такава тежест. В българската конституция на прокуратурата е дадена огромна тежест. Тя е приравнена на съда. Сегашните предложения създават още смут и водят до въпроса: Кому е нужно да се дава законодателна инициатива на кадровите органи на съдебна власт?

Замислих се за това, откъде може да е дошъл този модел и се поразрових. Подобно нещо няма в американската конституция, няма във френската, няма в испанската, в германската, да не изреждам всички. Намерих, че в руската има нещо подобно, но то е написано по доста различен начин от това, което се предлага у нас. Там е дадено право на законодателна инициатива на Конституционния съд и Върховния съд, но само по въпроси в тяхната компетентност. Сега чувам аргументи, че в България и правителството имало право на законодателна инициатива, та защо не и прокурорският съвет. Разбира се, че правителството ще има право на инициатива, защото сме парламентарна република. Щеше да има въпрос, ако бяхме президентска република. Какво означава да сме парламентарна република? Това, че правителството произтича от парламента, а не от президента. Въобще не е работа на съда и прокуратурата да се бъркат в законодателството.

Превръща ли се прокуратурата в официален играч на политическия терен с правото да предлага закони?

Не ѝ е работа на прокуратурата да се занимава с политическа дейност, а правенето на закони е политика. Това няма нужда да го крием или да му слагаме някакъв друг етикет. Използвам думата "политика" в хубавия смисъл. Именно за това в другите държави не се дават такива правомощия на прокуратурата. България трябва да тръгне в посоката, която е описана от много наши партньори, включително Венецианската комисия. Трябва да бъде въведена по-голяма отчетност върху прокуратурата, която не трябва да бъде на едно ниво с тази на съда. Когато премиерът направи заявката за промяна в конституцията, разбрахме, че май нещо такова ще се прави. От текстовете излиза съвсем различно. Докладите на шест месеца на главния прокурор не означават нищо. Въпросът е дали има заложен механизъм за истинска отчетност на главния прокурор. Аз такъв не виждам. Напротив, засилват се позициите на прокуратурата през законодателната инициатива.

Това се комбинира с намаляване на мандата на главния прокурор...

Да, намаляването на мандата от 7 на 5 години не е нещо лошо, но не е най-същественото. Когато променяш текст от конституцията, ти много внимателно трябва да гледаш как това рефлектира върху всичко останало. Вместо да оправиш нещата, можеш да ги влошиш. В проекта постигнатият баланс между властите е по-лош от това, което съществува