Офшор партньорка на Плевнелиев в руски скандал

Президентът Росен Плевнелиев е въртял бизнес с кипърска дама, която предизвика шумен офшорен скандал в Русия, съобщи в. Репортер. Натали Гурегян е собственик на кипърското дружество Wyclef holding. Това показва справка за актуалното състояние на кипърското дружество, публикувана в Търговския регистър по партидата на „Доспат пропъртис”.

Публикацията е във връзка с продажбата на дружеството от Иво Прокопиев на Wyclef holding през декември 2012 г. Кипърската компания е пресечната точка в бизнес интересите на Росен Плевнелиев и Иво Прокопиев. Тя беше използвана като механизъм да бъде отклонена към Кипър част от печалбата при продажбата от Прокопиев на мажоритарния пакет от „Каолин” в края на май тази година.

Но Wyclef holding  има дълга история и с Росен Плевнелиев.

Това дружество и друга офшорка – Stallberg investments, се появяват у нас през май 2008 г., когато влизат с по 33% дял в „Бългериън резиденшъл пропъртис”. Това е компанията, която изгражда Резиденшъл парк София – мястото, където живее президентското семейство. Останалите 33% от „Бългериън резиденшъл пропъртис” тогава придобива самото семейство Плевнелиеви чрез фирмата си „Плевнелиеви” ООД. Управител на „Бългериън резиденшъл пропъртис” пък става съпругата на президента Юлиана Плевнелиева.

Съжителството на семейство Плевнелиеви с офшорките продължава до август 2009 г., когато Росен Плевнелиев вече е министър. Тогава мястото на фирмата „Плевнелиеви” се заема от „Ателадиа”, еднолична собственост на Юлиана. Тя остава и управител на “Бългериън резиденшъл пропъртис”.

„Звездата” Гурегян

В Wyclef holding Натали Гурегян официално притежава всичките 5 000 акции. Тя обаче е адвокат от специализирана в предоставянето на услуги по регистрация на компании и доверително управление кантора. Така реалният собственик на правата над Wyclef holding остава скрит.

Не толкова скрити са следите на Гурегян в друг офшорен скандал. По времето, когато си партнира с Плевнелиев при построяването на Резиденшъл парка, Гурегян управлява друга скандална кипърска компания – Tremaset Financial Company.

Дружеството и самата Гурегян попаднат под наблюдението на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) известно като „Офшорлийкс”. Това става в най-мащабното журналистическо разследване за офшорни връзки на политическия, управленски и бизнес елит на Руската федерация. Събран е масив данни от 2.5 млн. файла с информация за 120 000 офшорни компании, регистрирани на Британските Вирджински острови (основната част от данните), в Сингапур, Хонконг и на островите Кук.

Според разследването управител в скандалната Tremaset Financial освен партньорката на Плевнелиев е и Александър Провоторов – директор на най-големия телеком в Русия – Ростелеком.

Пред руския всекидневник „Ведомости” Провоторов обяснява, че е бил директор в кипърската офшорка преди да заеме пост в телекома. В крайна сметка дали заради скандала с офшорката или по друга причина, през март 2013 Съвета на директорите на Ростелеком освободи Провоторов.

И шефът на „Райфайзен банк” с офшорки

При мащабното разследване в Русия бяха открити десетки случаи на участие на политици и бизнесмени в офшорни фирми. Сред тях жената на вицепремиера Игор Шувалов, синът на бившия министър на промишлеността Виктор Христенко и др.

Но скандали имаше не само в Русия. Eдин от най-известните и утвърдени банкери в Европа – главният изпълнителен директор на „Райфайзенбанк Интернешънъл” Херберт Степич, подаде оставка именно заради „Офшорлийкс” в края на май.

Степич бе принуден да се оттегли, след като германският в. „Зюддойче цайтунг” и австрийското сп. „Нюз” разкриха, че висшият банкер тайно е контролирал две офшорни компании в Хонконг и Британските Вирджински острови. Херберт Степич призна, че е основал две компании през 2006 г. и 2008 г. с цел да инвестира в недвижими имоти в Сингапур.

Българската връзка

Още през април тази година в интервю за предаването „Неделя 150” на БНР координаторът на ICIJ за Източна Европа Стефан Кандеа каза, че засега е трудно да се каже колко точно българи имат сметки в офшорни зони, но беше категоричен, че български имена в „Офшорлийкс” ще има. Липсата им до момента може да се дължи на бавната обработка на информацията. Неотдавна директорът на ICIJ Жерар Райл потвърди пред български журналисти, че все още не са обработени около 70% от наличните файлове. Така че българските политици не са загубили шанса си да блеснат в базата данни „Офшорлийкс”.