Омикрон е К19 + настинка класик: Ройтерс

Вариантът Омикрон вероятно е придобил поне една от своите мутации, като е взел фрагмент от генетичен материал от друг вирус, който причинява обикновена настинка - присъстващ в същите заразени клетки, съобщава Ройтерс.

Тази генетична последователност не се появява в нито една по-ранна версия на коронавируса, наречен SARS-CoV-2, но е повсеместна в много други вируси, включително тези, които причиняват обикновена настинка, а също и в човешкия геном, твърдят изследователите.

Като вмъкне този конкретен фрагмент в себе си, Омикрон може да изглежда "по-човешки", което му помага да избегне атаката на човешката имунна система, каза Венки Саундарараджан от базираната в Харвард - Кеймбридж, Масачузетс фирма за анализ на данни, която ръководи публикуваното проучване в четвъртък на уебсайта OSF Preprints.

Според по-ранни проучвания клетките в белите дробове и в стомашно-чревната система могат да съдържат едновременно SARS-CoV-2 и обикновените коронавируси, които ни причиняват настинки. Такава ко-инфекция създава вирусна рекомбинация - процес, при който два различни вируса в една и съща клетка - гостоприемник взаимодействат, докато си правят копия, генерирайки нови копия, които имат някакъв генетичен материал от двамата „родители“.

Тази нова мутация може да е възникнала за първи път при човек, заразен и с двата патогена, когато версия на SARS-CoV-2 е приела генетичната последователност от другия вирус, твърдят учените.

Една и съща генетична последователност се появява много пъти в един от коронавирусите, който причинява настинки при хората - известен като HCoV-229E - и в човешкия имунодефицитен вирус (HIV), който причинява СПИН, каза Саундарараджан.

Южна Африка, където Oмикрон е идентифициран за първи път, има най-високия в света процент на ХИВ, който отслабва имунната система и повишава уязвимостта на човека към инфекции с вируси на обикновена настинка и други патогени.

„Вероятно сме пропуснали много поколения рекомбинации“, които са се случили с течение на времето и които са довели до появата на Омикрон, добави Саундарараджан.

Необходими са повече изследвания, за да се потвърди произходът на мутациите на Омикрон и тяхното въздействие върху функцията и трансмисибилността. Съществуват конкуриращи се хипотези, че най-новият вариант може да е прекарал известно време, развивайки се в животински гостоприемник.