Оценката на БСП за европредседателството – добра организация със слабо съдържание

Като алтернатива на това, под ръководството на БСП и Кристиан Вигенин, се организира среща, на която се събраха законодателна, изпълнителна власт и президент. Това е среща на комисиите на всички европейски парламенти, които се занимават с европейските въпроси. БСП показа как се прави съгласие и как се търси единомислие по важни за Европа и България теми.

Второ – конкурентоспособност. По време на българското европредседателство се дадоха ярки примери как се убива конкурентоспособността, а не как се развива тя. Например, дискусията и предложението да се намалят субсидиите за селскостопанска политика поставя българските земеделски производители ,и не само тях, в изключително неконкурентоспособна среда. Нашите земеделски производители и сега получават по-малки субсидии от европейските, а това решение да се намали финансирането в бъдещия програмен период е още един удар по конкурентоспособността. Втори такъв голям удар беше опитът за приемането на пакета „Макрон“, където големите искат да ударят малките и периферните страни в бранш, в който ние сме най-конкурентоспособни.

Трето – кохезията или сближаването. Един от големите ни проблеми на общия ни семеен дом – Европа, е различията между отделните държави членки – в жизнения стандарт, условията на бизнес, сигурност, корупция и други. В документа, който е приет от парламента, пише: запазване на кохезионната политика. Но бъдещият бюджет предвижда тя да бъде намалена. Българското председателство не успя за защити кохезионната политика, като начин на сближаване на по-изоставащите държави спрямо по-развитите и не изпълни решението на българския парламент.

Четвърто – програма сигурност и миграция. Решението на България е следното: Постигане на съгласие с приемане на ревизиран Дъблински регламент. Т.е. да има промени на регламента, според който- там, където за пръв път е влязъл мигрант, там трябва да се връща. Има решение председателството да постави темата и да постигне съгласие това да бъде променено. Това решение на българския парламент не е изпълнено. По темата миграция противопоставянето стигна критични точки. Включително г-жа Меркел обяви, че подписва двустранни споразумения, дори изреди държави, с които подписва такива за връщане, а те после излязоха да коментират, че това не е вярно. Г-н Борисов се оплете в твърденията – първо каза, че няма да ги приемаме, а след това каза, че всъщност сме пропуснали 60 000 към Европа и сега какво да правим като ние сме си виновни. Проблемът стана много по-тежък и предизвика много повече разногласия.

По темата Шенген - също нямаме напредък, даже обратното. Г-н Рюте в България каза – да, добре, а само няколко дни след това заяви: не в Шенген, защото сте корумпирани.

По отбрана и сигурност – точно по време на българското европредседателство се направи нов формат в Европа по инициатива на Франция за девет държави – група за военна интервенция. Нито дума от българското председателство. На какъв критерии се събират тези държави, какво ще правят, защо без България. Този формат е още една стъпка към разделението на Европа на няколко скорости. 9 държави се разбраха и нещо в отбраната, председателят на Европа го няма, мълчи и нищо не казва – още един аргумент, че противоречията в Европа се задълбочават.

Следващият приоритет по документ е - европейски социален модел, образование, младежи и култура. Никакъв резултат няма по социалните права и социален стълб, приет в Гьотеборг. Социалните права на хората, правото на труд, заплащането на труд, здравеопазване и други по време на българското европредседателство не отбелязаха нищо съществено. Никакъв резултат по преодоляване на бедността, което е записано в документа. Не само, че не се гарантира свободното движение на стоки и услуги, основен принцип на Европа, а той се наруши, чрез предложението за пакета „Макрон“. В този социален стълб пише: засилване на координацията по въпросите на здравната помощ между европейските държави. И точно в този момент избухна скандала, в който се видя, че България не си плаща на Здравните каси на другите европейски държави лечението на българските граждани. Тук трябва да отбележим един положителен напредък в този социален пакет – решението да се увеличи финансирането и ролята на програмата Еразъм, която се отнася до образованието на младите хора. Това е добър резултат от българското председателство. За съжаление беше засенчен от реакцията на европейските младежи на Младежката конференция в България. Те я определиха като удар по всичко постигнато досега за младите хора в Европа, с много тежки квалификации, въпреки че грижата за младите хора в Европа също беше приоритет. Софийската конференция показа как не се прави политика за млади хора.

Последният приоритет е разширяване и регионално сътрудничество. Оценяваме като положително поставянето на дневен ред на темата „Западни Балкани“, изтласкването й напред, диалогът между Европа и бъдещето присъединяване на Западните Балкани, но вижте какво сме решили да направи България: приемане на финален документ в София, който да потвърди политическата воля на ЕС да приобщи Западните Балкани. Темата и думите "приобщаване" и "присъединяване" отпаднаха от декларацията от София. Това е отстъпление от Солун и не изпълнява решението на българския парламент, но по-интересно е, че в този документ се казва: „И това да е придружено с Пътна карта, с конкретни инициативи, ангажименти и ориентировъчни срокове за реализацията им“. Такава Пътна карта няма. За съжаление бъдещото присъединяване на Западните Балкани остава едно добро пожелание в неясно бъдеще, без конкретни срокове и ангажименти.