Плановете за трансформация ни връщат към времена далеч и преди плановата икономика

В енергийното сърце на България 2000 домикинства се топлят на дърва

Най – малко 400 нови домакинства

минават на отопление на дърва

в област Стара Загора.

Заплахата от скоростно закриване на Комплекс Марица Изток кара хората да бъдат по – предпазливи. Много ниските цени на енергията от фотоволтаичните паркове все още не буди доверие и не създава сигурност за населението. Изводът  е направен след изявление на Държавно Горско Стопанство Стара Загора и касае увеличените заявки за дървесина от 14 000 на 18 000 кубика само за последната година, въпреки по – високата им цена. ДГС Стара Загора снабдява с дърва за огрев общините Стара Загора, Гълъбово, Опан и Раднево. При максимално разрешени 10 кубика дърва за домакинство излиза, че поне 1800 семейства са избрали този вид отопление.

В региона само Гълъбово разполага с централно топлоснабдяване, осигурено от Брикел. Дружеството се грижи за топлината и на редица обществени сгради там. Най – евтината алтернативата за тези около 2000 домакинства и близо 30 сгради е точно отоплението на дърва, ако отпадне тази възможност и Комплексът Марица Изток бъде скоростно закрит.

Петър от Гълъбово също си е купил дърва, въпреки че се отоплява на парно. Много им се канят на Брикел, за това не смее да остане без резервен вариант. Скъпият ток не е алтернатива, въпреки че семейството му обитава около 8о квадратни метра площ. Според него тръгнат ли да закриват централите, дървата за един ден ще станат 800 лева за кубик и тогава няма да има как да се купят. „Едно време се запасявахме с каквото пуснат в магазините, последните години, заради пандемията – с всичко, кой, колкото можеше. Сега са на ред дървата. Животът ни в страхове минава“ казва той.

Безработицата в региона вече чука на вратата.

С решението за скоростна декарбонизация без преход, да не говорим за справедлив, хората в региона наистина не знаят по какъв път да поемат.  В околните села малки къщи с по – големи дворове вече усилено се търсят. Въпреки че самозадоволяващото се домакинство, което произвежда това, което му трябва за преживяване е белег на време далеч и преди плановата икономика, днес то изглежда като все по-вероятна алтернатива за поне десетилетие след ликвидирането на енергетиката.