Радев дава на КС ГЕРБ-комисията за нова Конституция

Предпарламентарната фаза дава широк спектър от възможности да бъдат откривани конституционни решения с политически средства. Същото се толерира от КРБ и е неизменно следвана традиция във всички реализирани конституционни изменения от 1990 г. досега. Напротив, вменяването на правомощия на Народното събрание да прави предложения за промени във внесен проект, оформен като нова конституция, е пример за решаване на политически кризи чрез злоупотреба с конституционна инициатива.

В мотивите към РКС № 6 от 11.04.2012 г., по к.д. № 3 от 2012 г. Конституционният съд ясно е посочил, че Народното събрание може да прави временни комисии за проучване само на въпроси, които са от неговата компетентност: „… в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия, които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора.“ Виждането за ролята на Народното събрание е прогласено още в РКС № 20 от 1992 г., по к. д. № 30 от 1992 г.: “… парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“

По чл. 159, ал. 2 от КРБ Народното събрание има право да обсъжда проект за нова конституция, но не и да прави промени в него. Правомощието на Народното събрание да „обсъжда“ проекта трябва да се тълкува във връзка с чл. 160 от КРБ. Единственият въпрос, който Народното събрание може да обсъжда във връзка с внесен проект за нова конституция, е - дали следва да се вземе решение за свикване на ВНС, или не. Промени във внесения проект за нова конституция Народното събрание не може да прави, нито може да третира вече внесен проект като незавършен, неокончателен и тепърва да свиква форуми за обсъждане на това какви проблеми и какви решения трябва да съдържа проектът за нова конституция. Ако допуснем обратното, възниква въпросът какво ще произлезе от работата на временна комисия, която обсъжда промени в проекта за нова конституция. Би било абсурдно да се допусне, че тя ще подготви втори, коригиран проект за нова конституция, защото той ще трябва отново да бъде внасян в Народното събрание и отново обсъждан.

2. Нарушение на чл. 79, ал. 3 от КРБ

Според КРБ (чл. 79, ал. 3 от КРБ) временните комисии се избират от Народното събрание за проучвания и анкети. Те трябва да имат ясен предмет и да изследват конкретен въпрос, който попада в приложното поле на правомощията на Народното събрание. Според РКС № 6 от 11.04.2012 г., по к.д. № 3 от 2012 г. „Спецификата на временната парламентарна комисия е свързана с факта, че тя се занимава винаги с конкретен въпрос и затова действа в рамките на определен период от време“. Същият принцип е възприет и в действащия ПОДНС, който в чл. 37, ал. 1 сочи, че временните комисии се избират по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. В цитираното по-горе Решение на Конституционния съд от 2012 г. дефинирането на целта на временната комисия като общо „усъвършенстване на законодателството“ в определена област не представлява достатъчно конкретен въпрос, който да оправдае създаването на временна комисия.

Вярно е, че при всички досегашни изменения и допълнения на КРБ е била създавана временна комисия, която е поемала водещата роля при обсъждане на предложенията и е предлагала промени във внесените проекти. Но при всички досегашни случаи Народното събрание е следвало процедурата за изменение и допълнение на действащата конституция, а не процедурата за приемане на изцяло нова конституция: това са две различни процедури, при които Народното събрание има различни правомощия. От текста на Решението на Народното събрание от 2.10.2020 г. и от дебатите във връзка с неговото приемане не става ясно какъв ще бъде предметът на изследване на създадената временна комисия и във връзка с кое точно правомощие на Народното събрание тя е създадена. От тази гледна точка приетото решение е в нарушение на чл. 79, ал. 3 от КРБ.

3. Нарушение на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от КРБ)

Решението на Народното събрание е прието на основание чл. 79, ал. 1 от КРБ, чл. 37 от ПОДНС и § 2 от Допълнителните разпоредби от ПОДНС, т.е. това са основанията за създаване на временни комисии в рамките на текущата парламентарна дейност. В текста на решението не се съдържа посочване, че основанието е някое от правомощията на Народното събрание по чл. 159, ал. 2 от КРБ, т.е. в рамките на процедура за приемане на нова конституция. Това съществено затруднява да се разбере смисълът на създадената с решението правна уредба.

Според т. 1 от разглежданото решение, „Народното събрание … реши …създава Временна комисия за разглеждане на проект на Конституцията на Република България“. Текстът е неясен, може да бъде тълкуван по няколко различни начина и не представлява валидна основа за юридически права и задължения.

От обсъждането на проекта за решение в пленарна зала на 1 октомври 2020 г. става ясно, че предметът на временната комисия е проект на Конституция на Република България, внесен в Народното събрание на 2 септември 2020 година. Той не съдържа в заглавието си думата „нова“; озаглавен е „Проект на Конституция на Република България“, но доколкото според съпровождащото писмо на вносителите правното основание за неговото внасяне е чл. 159 от КРБ във връзка с чл. 158, т. 1 от КРБ, може да се приеме, че става дума за нова Конституция на Република България. Същото може да се заключи и от текста на мотивите към проекта.

От гледна точка на синтактичния анализ на т. 1 от Решението използването на думата „конституция“ в нейната членувана форма изразява определеност. Република България има една конституция и това е приетата през 1991 г. и действаща с измененията като такава единствена Конституция на Република България. Когато се каже „проект на Конституцията“, това означава проект на действащата конституция.