Река Арда остава на локви в размножителния сезон на рибите заради НЕК ЕАД

НЕК ЕАД в цялата си прелест! Виждали ли сте река Арда как остава на локви в размножителен сезон на рибите?

Язовир Ивайловград - както има и изведнъж .... всичко спира, а със спирането на водата угасват и милиони животи!, алармират от Риболовен клуб „Балканка“.

Река Арда е една от ключовите водни артерии в Източните Родопи, формираща последното стъпало от каскадата „Арда“ чрез язовир „Ивайловград“, управляван от Националната електрическа компания (НЕК ЕАД). Язовирът е част от хидроенергийната система, която регулира водния отток на реката и се използва основно за производство на електроенергия чрез ВЕЦ „Ивайловград“

На терен обаче риболовци и природозащитни организации от години сигнализират за рязко и непредвидимо променящи се водни нива в долното течение на Арда. В критични периоди – включително по време на размножителния сезон на рибите – големи участъци от реката остават почти без вода, разделени на отделни локви. Това води до загуба на естествени хабитати, изсъхване на хайвер и масова смъртност на водни организми.

Риболовен клуб „Балканка“, който традиционно следи състоянието на българските реки, отново обръща внимание на проблема през пролетно-летния период на 2026 г. Според техни наблюдения, резките спирания и пускания на водата от язовир „Ивайловград“ създават условия, при които речната екосистема не може да се възстановява нормално между отделните водни режими.

Експерти по речна екология посочват, че такива хидропикове – бързи промени в дебита – са особено опасни в периода на размножаване на видове като кефал, бяла риба и други местни популации. При ниско водно ниво те губят достъп до подходящи места за хвърляне на хайвер, а новоизлюпените риби остават изолирани в пресъхващи участъци.

От НЕК ЕАД традиционно подчертават, че управлението на язовирите в каскадата „Арда“ е балансирано между енергийни нужди, водни ресурси и техническа безопасност на съоръженията. Въпреки това, местни риболовци настояват за по-строги екологични режими и предвидим минимален екологичен отток, особено в чувствителни биологични периоди.

Темата остава отворена и все по-обсъждана – между нуждата от електроенергия и оцеляването на една от най-ценните речни екосистеми в България.

Мария Пенчева