Русия-ЕС не е време да говорим за партньорство

Решението на ЕС да „прекрати“ преговорите с Москва може да се окаже положително и за двете страни, коментира за „Независимая газета“ професор Жак Сапир.

Отношенията между Русия и Европейския съюз на пръв поглед сериозно се влошиха след кризата около Южна Осетия и последвалото след нея решение на правителствените и държавни глави на страните от ЕС да прекратят преговорите за стратегическо партньорство с Москва. Но ако погледнем на реалните факти, значението на това решение на Брюксел ще намалее. Въпреки многобройните опити да се изгради истинско „партньорство“ от момента на срещата на Путин и Проди през 2000 г., отношенията между страните винаги са били нестабилни, макар икономическото сътрудничество значително да се активизира след финансовата криза от 1998 г. Сега ЕС – основният търговски партньор на Русия както по отношение на вноса, така и на износа. А Русия – ключов пазар за европейските предприятия на фона на почти пълната икономическа стагнация в Еврозоната. Нещо повече, иконометричните изследвания показват, че икономическата тежест на Русия вече се чувства и вътре в ЕС. Икономическата конвергенция на „новоприетите“ с ядрото страни от ЕС е спряла и през последните четири години е започнал обратен процес. Това до голяма степен се обяснява с развитието на силни икономически отношения с Русия – преди всичко това засяга такива страни, като Унгария, Словакия и България. Ако вземем за изходната година 1914 г., то никога преди Русия не е била така важна за Европа. Още по-парадоксално е, че „партньорството“ между Русия и ЕС така и не се превърна в реалност, макар де факто икономическата интеграция на РФ и ЕС да отбеляза сериозен напредък. Тази нелепа ситуация може да бъде обяснена по няколко причини. Русия има лоши спомени от организираните от ЕС програми за съдействие /преди всичко ТАСИС/. И Москва имаше сериозни доводи. Желанието на някои еврокомисари да заставят Русия да изпълнява редица нормативни документи на ЕС, преди всичко в петролната и газова сфери, най-малкото бе неуместно. Неспособността на Европейската комисия да напълни със съдържание различните споразумения за „партньорство“ също е достойна за отбелязване. Накрая, последният, но немаловажен факт: европейските политици отново демонстрираха явна неспособност да вземат под внимание руската загриженост за международната сигурност и стабилност. Своята роля изигра и неуважението в някои страни от ЕС към паметта, която Русия пази за Втората световна война, макар най-висшият орган на ЕС – Европейският съвет – многократно да е осъждал маршовете на бившите ветерани, воюващи на страната на нацистите. От европейска гледна точка периодът на държавен упадък на Русия от 1994-1998 г. не съдейства за укрепването на доверието. По време на „неуправляемия капитализъм“ /1992-1998г./ поведението на някои руски компании е предизвикало изключително неприятни чувства сред тези, които са правели бизнес в Русия. Задачата за изграждането на дългосрочно партньорство се усложнява и от обстоятелството, че Русия едновременно е и европейска, и азиатска държава. Макар отношенията между Русия и ЕС далеч да не отговарят на всички обещания, които те са си дали един на друг, това не попречи на много страни-членки на ЕС да установят с Русия много добро сътрудничество. Тук възниква вторият парадокс. На двустранно равнище особено интензивно се развиха отношенията на Русия с Германия, Франция и Италия, въпреки боксуването на преговорите за „партньорство“. Този парадокс, впрочем, може да се преодолее, ако настоящата политическа криза се разведри. В някаква степен западните лидери са държат така сякаш икономическият свят не се е променил от средата на ХХ век. През 2008 г. западните икономически държави не са повече центъра на икономическа и финансова мощ. Действително, техният икономически и технологичен потенциал както и преди е важен, но тях почти ги догонва една от растящите азиатски страни. Западните държави се сблъскват с все по-голяма конкуренция за руските суровини с бързо развиващите се азиатски гиганти. В този контекст разговорите за „икономически санкции“ и „икономическа изолация“ на Русия биха били не само безполезни, но и неуместни. Впрочем, прекалено силната зависимост от бързо растящия Азиатски регион също не е задължително да създаде благоприятна ситуация за Русия. За ЕС би било нерационално за скъсва икономическите си отношения с Русия, но това също така не отговаря и на руските интереси. И на двете страни им е необходимо да възстановят стабилните и ефективни отношения и да решат проблемите, някои от които са се появили много преди последната криза. Възстановяването на отношенията между Русия и ЕС предполага отказ от стереотипното мислене, от възприятията от Студената война и преход към по-реалистични и иновационни подходи, способни да се противопоставят на предизвикателствата на новата обстановка. Днешната парадигма „доставчик/клиент“, където Русия е само доставчик на суровини и клиент на стоки с по-висока добавена стойност, трябва да бъде заменена с парадигма „икономическа интеграция“. Това означава, че и от двете страни икономическата политика и стратегия трябва да бъдат ясно определени и съвместими. Тази интеграция трябва да се укрепи с помощта на съвместни проекти, концентрирани в сфери стратегически важни и за Русия, и за ЕС – енергийна ефективност, транспорт, развитие на нови енергийни източници, био- и информационни технологии, например. Настоящата световна криза усилва необходимостта от създаване на регионални монетарни и финансови зони на стабилност. Затова също е необходимо сътрудничеството между Русия и еврозоната. Прекалено скъпото евро създава сериозни препятствия на европейската икономика, най-вече във Франция и в Германия. Имайки предвид огромните валутни резерви на Русия, стабилността е невъзможна без ефикасна координация на РФ с еврозоната. Решението на срещата на ЕС да „прекрати“ преговорите за партньорство с Русия може в крайна сметка да се окаже положително и за двете страни. На Москва не й е необходимо чисто бюрократично споразумение. Европейските страни трябва да отидат по-надалеч от своя настоящ подход за сътрудничество с Русия. Текущата криза, която силно засегна ЕС, трябва да бъде добър урок. Остава да се надяваме, че реализмът ще надделее през есента или зимата и че ще се появи нова парадигма на сътрудничество между Русия и ЕС, основана на общи стратегически цели. Тогава ще настъпи време да говорим за „партньорство“, което действително ще бъде изгодно и за двете страни.

Автор на статията, публикувана в рубриката Дипломатически куриер на водещото руско издание „Независимая газета“, е професорът по икономика от Висшата школа за обществени науки /EHESS, Париж/ Жак Сапир.