Руски знамена над половин Украйна

Руски знамена се издигнаха над  институциите в половин Украйна. В най-големите градове от източната част на страната Харков и Донецк областните администарции свалиха флага на държавата, към която формално принадлежат. В Крим, където на 30 март ще има референдум за отцепване на полуострова, управлява независимо правителство. Украинският черноморски флот мина на страната на контрамайдана.

Назначеният от Киев миналата седмица нов командващ адмирал се закле във вярност на кримското, а не на украинското правителство.

На този фон САЩ първо се опитаха да държат началнически тон на Русия и да я заплашват със санкции, но Европа не ги подкрепи и се наложи в неделния следобед Обама да звъни на Путин да му се извинява. За да чуе отговор, че ако види заплашени свои граждани, Москва ще действа според обстановката.

Голям проблем за Брюксел се оказа включването на неонацисти в новата украинска власт. Лидерите на влезлия в управлението Десен сектор, вече потърсиха официално подкрепа от ислямисткия терорист Доку Умаров срещу руснаците.

Това бе прието на нож и в Европа, и в Израел, където са подозрителни и към друг от партньорите в управляващата коалиция – Свобода на Тягнибок, последователи на подпомагалите хитлеристкото нашествие  бандеровци. В добавка, партията на Тимошенко Батковщина пък предложи отмяна на Закона против прогапаганда на фашизма, както и на правото да се говори на руски и български като първи стъпки на новата власт.

Ангела Меркел беше категорична, че никой не може да поставя нещата или-или, с което даде рамо на руския президент. Напомняме, че двамата още в средата на миналата седмица се договориха по тази тема, а след това външните им министри уточниха дейталите, при това в Кремъл. Новините попариха ентусиазма на новата власт в Киев, както и вестите от МВФ. Шефката на фонда Лагард съобщи, че помощ за Украйна може да има, но първо трябва програма. А парите за мартенските заплати и пенсии просто ги няма. Така курсът на гривната падна 50% за месец.

В края на януари украинската валута се разменяше срещу 8, а на 1 март вече беше 12 за долар. Очаква се новата власт да започне да печата пари и посредством инфлацията като единствен изход да опита да спечели майските избори. До тях на „демократите” „проевропейци” ще им трябват поне 10-12 милиарда долара, а няма кой да им даде дори част от тях. Евентуално могат да разчитат на 1 от Америка, който обаче, както знаем от опит, поне наполовина ще отиде за консултанти и неправителствени организации и фондации за натиск, които и организираха Майдана. ЕС размишлява дали да не даде 3 милиарда евро. Ако това стане, българският данъкоплатец ще плати революцията с над 100 млн. наши евро като 1/28 от Евросъюза. Това са два пъти повече пари от родния бюджет за култура. Или от дълговете на всичките ни болници, взети заедно. А заслужава ли си???  

Най-проблематично е обаче откъде ще се вземат пари да се плати руският газ. Вече два месеца, въпреки свалените с 30% цени, Украйна не плаща синьото гориво на Москва, а изглежда и през март няма да намери средства да погаси многомилиардния си дълг само по това перо.