С 2 г. закъснение отново отваря 60-годишният театър София (Фотогалерия)

С повече от 2 г. закъснение и с почти 100% завършен ремонт, след като Йорданка Фандъкова го остави над 90% готов в края на мандата си на 13 ноември 2023 г., отваря отново врати многострадалният театър София. Сградата е освежена отвън, но е изцяло обновена отвътре.

Театър „София” навърши 60 години през юни, когато беше предполследният пусков срок, а неговото здание става на 50 г. идната година. Това е първият специално проектиран и изграден общински театър в столицата. Също така е вторият изобщо специално строен за театър обект у нас след Народния.

И е първият с толкова мащабна реконструкция, която сякаш нарочно съвпадна по своя финал с кръглата годишнина на трупата.

По идея на кмета Фандъкова, която осъществи ремонта, зда покаже синергията между общинските дружества и градските културни институции, важна мисия за осъществяването на този амбициозен проект има „Софинвест” ЕАД.

Това е вероятно първата общинска фирма, регистрирана още през 1989 г. Също със своята богата история и съществения си принос, за да може София, включително и съвсем буквално да спазва духа и буквата на легендарния си девиз: „Расте, но не старее”.

Идеята за ремонт на театъра не е от вчера. Датира поне от навечерието на неговия половинвековен юбилей.

На тази база през 2019 г. Столичната община анонсира идеята за реконструкция и модернизация на няколко общински културни институции, а покрай тях и парка „Оборище” – все още познат за немалко граждани със старото си име „Заимов”, които да променят и осъвременят своята визия.

Така се стигна до проектирането на реновация на зданието на театър „София”, което е знаково за града и е един от най-популярните символи на епохата, от която датира, с нейните стилови и художествени особености, със стремежа към монументалност и в съзвучие с международния контекст от същото време.

Наред със структурната и декоративната част като елементи на цялостното предвиждано преустройство на обекта, ремонтът според намеренията на Столичната община предвиждаше и наложителните енергоспестяващи мерки, които се налагат поради новите европейски изиксвания във връзка и със Зелената сделка, и с енергийната ефективност, а също така и с намаляване на разходите на издръжка, за да могат да се направят повече инвестиции в творческия продукт.

Първоначално споменатия проект от навечерието на половинвековния юбилей на сградата, по-точно направен година по-рано, е от 2015 г.

След анонсирането на намеренията на Столичната община е изменян и допълван през 2019 и 2020 г.

На тази база в началото на юни 2021 г. Комисията по образование и култура към СОС одобри финансиране на ремонта с дългосрочен заем от Фонда за градско развитие.

През септември същата година изтича срокът на обявената на 23 август обществена поръчка за основен ремонт/реконструкция на театър „София“.

Театър „София“, който отброява историята си от 1966 г., макар в началото да работи под друго име – Театър на поезията и естрадата, е най-старият и също така е най-големият общински театър в столицата.

Проектът за неговата нова сграда е на архитект Жеко Жеков. От него до пуска на зданието минават 8 години. Строителството продължава до 1977 г.

Предизвикателството е не просто да се създаде модерна сграда, носеща духа на времето, не просто тя да е функционална, а и да се вписва както в парка „Заимов” – сега „Оборище”, така и в архитектурата на самия жилищен комплекс „Заимов” наоколо, който е един от първите харномично и едностилно планирани в София и страната.

Това е решителна стъпка в тогавашната културна и градска политика, тъй като за другите големи театри се използват или стари салони, или пригодени сгради – днес общинският, а тогава държавен Сатиричен театър, използва здание, принадлежало на МВР и използвано за мини ТЕЦ – малка електроцентрала за нуждите на силовото ведомство.

Той е по-стар – датира от 1957 г. А Театъра на поезията и естрадата е нещо като негово общинско продължение, наложено поради огромчния успех в онези години на „Сатирата”.

Общинският „Театър на поезията и естрадата“, създаден през юни 1966г. и е преименуван на Театър „София“ през 1969 г.

През неговата сцена са минали през десетилетията множество знаменити актьори, като истински символен мост между двете му лица – на естрадата и после – на драмата, е Тодор Колев.

Сред другите незабравими имена са Коста Цонев, Татяна Лолова, която свързва с преместванията си от единия в другия Сатирата и „София”, като показва изтъкнатата от нас тънка връзка между двете трупи, Анета Сотирова, Леда Тасева, Доротея Тончева с драматург на театъра – нейния спътник в живота Стефан Цанев, Ириней Константинов, Ивайло Герасков и още много популярни артисти.

Трупата е с пръв художествен ръководител Андрей Чапразов и режисьор Леон Даниел – двама носители на висшето звание в областта на културата в епохата на социализма – „народен артист”, и започва да прави експериментални спектакли, в които актьорите рецитират, танцуват, пеят.

Освен разширяване на „касовия” и зрителски успех на Сатирата, в него е разработен успешен съветски модел от същото време. В Москва също има Театър на естрадата, по който се прави нашият. С огромен успех в него текат не само комичните програми и концертите на забавна музика, но и четенията на тогавашните млади и активни поети, наричани по десетилетието „шестдесетници”.

Новата сграда на театър „София“ е проектирана с приемането на новото име през 1969 г. И на новата концепция, която вече го насочва в руслото на драмата.

Именно това налага задаването на главната зала с 520 места и нейната сцена. От естрадност се преминава към по-академични форми на изява и съответен предвиден брой публика, която да ги наблюдава. Въпреки това се запазва духът, заложен на старта на трупата за скъсяване на дистанцията с публиката.

Залата е решена с малка дълбочина и по-голяма широчина. Новост за онова време у нас и тенденция в света е покриването на оркестрината – по онова време всеки театъ има свой собствен оркестър, свирещ жива музика. Това позволява актьорите да могат да осъществяват близък контакт с публиката на широк фронт.

Самата сцена е много дълбока и висока, със сложна механизация и възможност да се трансформира в рампа.

Освен интериора, който е подчинен на представителна функционалност, характерно за културните обекти от епоха на социализма, които задължитело са монументални, налагат се, а не се сливат с екстериора – в случая с парка наоколо, много повече внимание е обърнато на фасадата на новата сграда.

„Театър „София“ е сложна асиметрична композиция, сглобена от различни по мащаб ортогонални каменни обеми. Да се оприличава просто на „средновековна крепост“ е твърде елементарно.

Сградата само привидно е разположена в надлъжната ос на симетрия на парка „Заимов“. Обемно тя деконструира и нарушава оста, създавайки поредица от разнообразни модули, обеми, както и протичащи, преливащи се публични пространства – фоайета, вътрешен двор, коридори, които дават възможност за движение в непрекъсната връзка с околната паркова среда.

Сложната обемна структура на театър „София“ е обединена екстериорно от използването на един материал – варовикови каменни облицовки плюс последователно приложена система от декоративни релефни пластики с разнообразна форма, сюжети и фактура. Автори на пластиките са Благой Илиев, Емилия Николова-Байер и Аглика Илиева. С тази скулптурна намеса са решени както високите тела на театралната сграда, така и ниски стени, маркиращи входове, промяна на формата или преливане на пространствата.

В резултат сградата стои забележително добре в парковата среда. Голяма е, но не дразни. Замислена е да се обикаля и възприема от всички страни – подобно на кой да е монумент в градското пространство. Така със своите драматични обеми, с визуално обединяващата роля на светлата каменна облицовка, както и с фасадните пластики, театър „София“ въздейства по-скоро като монументално изкуство в публичната среда, отколкото като външно привнесено и чуждо архитектурно тяло.

Това е сграда, която има отчетлива архитектурна ценност и със сигурност не е редно да бъде подлагана просто на „ремонт“. Такава сграда трябва да бъде внимателно анализирана и осмислена и чак след това – променяна. С предлагания в момента ремонт именно нейната комплексна архитектурна ценност е застрашена от заличаване”, пишат в коментар за ремонтапреди старта му арх. Виктория Димитрова и Анета Василева, която преподава българска следвоенна архитектура в Университета за архитектура, строителство и градоустройство, и арх. Виктория Димитрова.

Те са разтревожени и излагат в статия в toest.bg това, тъй като има няколко неуспешни, за разлика от реконструкцията на театър „София”, модернизации на сгради от същата епоха, когато се разгръща огромно строителство на здания, предназначени за културни институции навсякъде из страната.

Това е времето, когато председател на Комитета за култура на Министерския съвет на Народна република България е Людмила Живкова, която не е просто дъщеря на председателя на Държавния съвет и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Тя е и член на Политбюро на ЦК на БКП – на практика това е колективното ръководство не само на партията, която управлява. Но и на цялата държава.

От нейната 8-годишна епоха на управление на българската духовност датират немалко монументални обекти от Националния дворец на културата до галерията в Кюстендил на името на Владимир Димитров – Майстора, както и много, много други.

Театър „София“ е един от 20-те финални обекта в проекта „Ново архитектурно наследство“, чието начало беше поставено от общинското предприятие „Софияплан“ през 2020 г. в партньорство с Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ и „ИКОМОС България“. Проектът цели да открои ценни образци на българската архитектура, построени в София след Втората световна война и притежаващи потенциал за културно наследство.

Първоначалният дълъг списък с потенциални „кандидати“ за статут надвишава 120 обекта, които след прилагане на система от критерии за селекция бяха сведени до 20. Театър „София“ е класиран на челното трето място, веднага след резиденция „Бояна“ и хотел „Витоша“ („Ню Отани“,сега „Маринела“). Именно тези 20 обекта са предложени за конкретна защита като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство.

И трите сгради са образци на българската култура от 70-те години, като хотелът е и първият обект при социализма, поверен на творец извън системата - знаменития японски архитект Кишо Курокава. И трите датират точно от епохата „Людмила Живкова”.

„Трябва да се има предвид едно. Периодът на централизирано строителство променя драстично голяма част от българската обитаема среда. Така именно архитектурата от периода на социализма формира облика на повечето публични пространства в България и произвежда сериозна част от застроената среда и до днес. Всички тези музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и някак си все още далеч от патината на „истинското“ наследство – като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки „по-нови“, те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции.

През последните години, с усилията за масово усвояване на евросредства и принципно резонния устрем към енергоефективни решения и достъпна среда, те са подложени на безжалостни ремонти, които унищожават естествени материали, модернистични пространства, ценни детайли и ги унифицират с един и същ набор от евтини системни ремонтни решения”, посочват авторките на анализа на проекта за ремонт на театър „София”.

Те свързват пряко сградата от времето на соц.блока със западния контекст от същото време, в който тя – може би изненадващо за мнозина, се вписва:

„Новият европейски Баухаус“ е набираща популярност инициатива на Европейския съюз, която цели да предложи модел на устойчиво архитектурно бъдеще, съчетаващо иновативност, отговорност към околната среда, социална ангажираност и местно занаятчийство. Какво общо има тази лъскава и все още неясна европейска инициатива със столичния театър „София?

Проблемът на всички гореспоменати сгради и пространства, в т.ч. и на театър „София“, е, че не притежават този официален статут на културно наследство, който да върви заедно с анализ на ценността, предписания и режими за опазване, ограничаващи неадекватни съвременни намеси.

Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им.

Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. И всички трябва да сме наясно, че да, за съжаление, повече няма да можем да правим сгради от видим бетон, сгради с огромни, трудни за отопляване вътрешни пространства или сгради – „пространствени експерименти“, които не отговарят на нито един от съвременните стандарти за енергоефективност.

Затова толкова по-важно е да пазим, докато е време, онези, които вече са построени и си струват. Те са част от една друга цивилизация”.

Това са опасенията преди старта на ремонта, на база на неговия проект за реконструкция.

А ето какви са реалните резултати днес, когато обновеният театър „София” е пред отваряне на врати.

Какво извърши в нелекия процес по надзора и контрола върху модернизацията на сградата и околното пространство общинското дружество „Софинвест” ЕАД?

Сградата на Театър „София“ е част от сградния фонд на Столична община с акт за публична общинска собственост № 568/16.05.2001г. и се намира в София, район „Оборище”, бул. „Янко Сакъзов“ 23 А.

Парцелът, на който е построена сградата е разположен в парк „Оборище” до бул. „Янко Сакъзов". Теренът е равен, в паркова среда, с обща площ 4320 кв.м. Главния подход към сградата от запад.

Сградата се състои от сутерен, партер и две нива - по-високи над голяма сцена. Конструкцията на сградата е монолитна, стоманобетонна с носещи стоманобетонови плочи, греди и колони, с тухлени стени, измазани отвътре и облицовани отвън с „врачански камък”.

Покривите на всички части на сградата са плоски, стоманобетонови с хидроизолационно покритие и обшивка от медна ламарина.

ПЛАНИРОВЪЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА СГРАДАТА

Площ на имота: 4320,00 кв.м

Застроена площ : 2738,06 кв.м

В това число:

Съществуваща сграда: 2707,02 кв.м

Пристройка: 31,04 кв.м

Разгъната застроена площ: 4058,89 кв.м

В това число:

Съществуваща сграда: 3707,89 кв.м

Новопроектирани площи: 351,00 кв.м

Плътност на застрояване 63,4 %

КИНТ 0,94

Изпълнени строително-монтажни работи:

Първи етап включва: „основен ремонт на покривните изолации на сградата и непосредствено свързаните с това намеси в конструкцията и някои инсталации на сградата“.

Изпълнените строително монтажни работи, които са извършени по време на първия етап на строителство са следните:

Демонтаж на всички хидроизолации, топлоизолации и компрометирани замазки за наклон, както и на ламаринени обшивки и поли по покрива;

По съществуващите стоманобетонови покриви е положена топлоизолация от двукомпонентен пенополиуретан с дебелина 8 см. Коефициент на топлопроводност на изолацията – 0,022 W / m2K. Върху топлоизолацията е положена пародифузионна мембрана и армирана циментова замазка за наклони. Финишното покритие е от защитна хидризолационна мембрана – полиурея.

По всичи бордове е изпълнено дозиждане до ниво шапка, след което същите са изпръскани със защитна хидроизолация от полиурея от вътрешна страна, а отгоре са монтирани каменни шапки от варовик;

Изпълнен е нов монтажен покрив от термопанели за малки наклони 8 см върху метална конструкция (надстройка над „склад – реквизит“ и „дамска и мъжка шивайлни“), защитен с хидризолационна мембрана – полиурея, а под него е монтиран окачен таван от два пласта пожароустойчив гипсокартон;

Съществуващото покривно остъкляване, над помещения 2 и 4 – репетиционни, е заменено с нова система за покривно остъкляване от алуминиева конструкция и стъклопакет с дистанционер 23.5мм, външно закалено стъкло 8мм и вътрешно ламинирано стъкло /триплекс/ 6мм., а това над помещение „19 – тамбур“ се заменя с термопанел за малки наклони. Изпълнени са всички предвидени в проекта инсталационни отвори в покривната конструкция.

Изпълнено е надстрояване и пристройка при служебния вход в източната част на сградата.

Втори етап включва: „Всички CMP, предвидени в одобрените инвестиционни проекти; тераса пред Арт сцена „Клуб на артиста"; „СМР за художественото външно осветление“; СМР дейностите на Голяма сцена и зрителната зала към нея (интериор и инсталации)“.

Фасади. Подменена е каменната облицовка по фасадата, като са запазени и почистени декоратривните барелефи. Външната дограма е подменена с нова алуминиева. Подменени са решетките на вентилационните отвори. Зазидани са няколко отвора по фасада Запад, Изток и Север.

Други изпълнени СМР: Премахнато е металното покритие над сцена „Арена”. Положени са нови гранитни настилки и е изпълнено отводняването на вътрешния двор. Премахнати са металните решетки към парка и са заменени със сгъваеми стьклени витрини, които позволяват отварянето на сцената към околната среда при хубаво време и затварянето на пространството при лоши метеорологични условия.

Външното стълбище към главното фоайе е уширено. Стъпалата са оформени със съществуващите и нови гранитни блокове. Изпълнена е нова стоманобетонова рампа за xopa с увреждания със система за подгряване, водеща към фоайето пред камерна зала съгласно одобрен проект по чл. 154 от ЗУТ и Заповед № САГ23- РА51-265/01.11.2023 г.

Ремонтно възстановителни работи по терасата към Арт сцена „Клуб на артиста": демонтирана е старата настилка, положена е хидроизолация и топлоизолация от 5 см XPS, направена е замазка и е положена настилка от гранитни плочи. Подменена е каменната облицовка на цокъла на терасата, като е положена топлоизолация от 5 см XPS под нея, каменните масиви на парапета са демонтирани, почистени и повторно монтирани.

Изпълнена е нова вертикална планировка около сградата. Тротоарите са с настилка от бетонови павета и бетонови бордюри.Преасфалтирана е паркинг зоната в задната част на сградата.

Зрителна зала: Подменени са всички настилки и облицовки. Гипсовите орнаменти по тавана са реставрирани и боядисани. По стените е положена нова облицовка от HPL пaнeли, каширани с естествен фурнир, монтирани върху метална носеща конструкция, като е запазен цвета и вида на материала.

В залата са изпълнени ново подово покритие и ново членение на редовете и за финиш е използван ударопоглъщащ мокет (тъфтинг). Всички столове са подменени, като е запазен предишния цвят на дамаската, с чел автентичност. Монтирана е нова интериорна дограма.

Запазена е пътеката, намираща се между ред 7 и ред 8. Зрителските местата, които се реализират в зала стават общо 297бр. За осигуряване на достъпната среда са предвидени 6 бр. места за ЛНП.

С оглед да се получи максимално ефективно използване на пространството на залата седалките са монтирани както следва:

273 места – тайно закрепени за пода – от 1 - ви до 13 ред;

6 места за ЛНП – заемащи краищата на редове 1,2 и 3 -ти;

24 места които могат да се монтиран на мястото за ЛНП.

Мокетна насилка (тъфтинг); декоративна облицовка по стените от HPL панели /гладки или пирамидални акустични/ с вградено LED осветление зад панелите в зоната на контурните стълби на залата.

Изпълнената акустична обработка по стените на зрителната зала включва: облицовка с акустични погълтателни панели за стената в дъното на залата и облицовка от акустични релефни гипсови пана 50/50см по стените от ляво и дясно на сцената, над височина 2м от ниво сцена.

Достъпна среда

За постигане на изискванията на „Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията“, е преработена зоната предвидена за ЛНП. Броят на местата за инвалиди се запазва, но се измества тяхното местоположение в хоризонталната част от залата, като се премахват крайните места от ред 2, 3 и 4 и се изпълняват плътни парапети с височина 85см.

Джобовете на сцената: стените са почистени, подравнени и боядисани с черна боя. Дървеният под е обновен, като е премахнат горният, компрометиран дървен слой и е заменен с нов износоустойчив и импредниран срещу вредители.

Подновена е защитната метална мрежа пред техническия мост над предната част на залата.

Фоайе: Витото стълбище във фоайето е облицовано с HPL-плоскости отвън, отвътре е боядисано с латекс. Стъпалата са облицовани с мраморни плочи.

С реконструкция на стьлбищната клетка от северната страна на фоайето е осигурен достъпа на публиката до камерната зала чрез оформяне на стъпала от западната страна и платформа за инвалидни колички от източната страна.

Ложи: челата са облицовани с HPL-плоскости върху метална носеща конструкция, подът и стените са покрити с мокет.

Камерна зала: с ремонта залата добива и нова функция — на звукозаписно студио, като за целта са зазидани всички прозорци, изпълнена е акустична обработка на стените и тавана.

Многофункционалността на залата се допълва и от телескопични сгъваеми трибуни, с места за 76 души, закрепени към стените от двете страни на сцената.

За постигане на изискванията на „Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията“, са предвидени 2 места за инвалидни колички вдясно от входа на залата.

Изградена е нова метална скара за монтаж на ефектно осветление. Стаята до залата на втория етаж е преустроена с придаване на част от коридора, като са оформени две звукоизолирани помещения за озвучители и осветители с функционална и визуална връзка със залата.

При служебния вход от изток на сградата са премахнати съществуващият навес и площадка и е изпълнена пристройка, с ново фоайе и помещение за охрана и видео наблюдение.

На източната фасада е изградена товарна рампа с подемна платформа за обемисти декори и друг театрален реквизит.

С лeка редукция на санитарните помещения за обслужващия персонал е осигурен допълнителен склад за инвентар.

Борис Ангелов

Снимки: автора, архив на списание „Архитектура” и "СОФИНВЕСТ" ЕАД

За създаване на архитектурната експертиза по проекта за реконструкция е използвана статията: „Театър София и битката за ново архитектурно наследство”, А. Василева, В. Димитрова, toest.bg, в текста са използвани данни от предварителната оценка за предоставяне на статут на недвижима културна ценност за обект театър „София“, с автори Анета Василева, Емилия Кълева, Виктория Димитрова и Ива Хасъмска, изготвен в рамките на проекта „Ново архитектурно наследство“.