Шивачките в България шият скъпи дрехи, а едва оцеляват

Много компании избират да шият дрехите си в България, където производството хем е евтино, хем е "Made in Europe". "Дойчландфунк" разказва подробно за бизнеса и неговата тъмна страна - експлоатация и ниско заплащане, предаде dw.com.

"Made in Bulgaria" ("Произведено в България") - под това заглавие германското обществено радио "Дойчландфунк" излъчи 52-минутен репортаж от България, посветен на текстилната индустрия в страната.

Да, България е "евтината шивачница на Европа", но от друга страна там има огромен потенциал за развитие както на масовото текстилно производство, така и на висока мода. Така в едно изречение могат да се обобщят впечатленията на репортерката Андреа Ремсмайер, която е прекосила страната и разказва с много симпатия за нейната красота и за нейните хора.

София, Банско, село Брезница, българските занаяти и носии, многогласното пеене и родопските баби, възрожденската архитектура - от една страна. От друга - "Хуго Бос", "Дизел", "Макс Мара", "Едоардо Миролио" и амбициозните български дизайнерки.

Бизнесът има и тъмна страна: експлоатация и ниско заплащане

След разговорите си с Виолета Златева, председателка на синдиката на надомните работници, авторката разказва: "Те шият по цяла нощ, а децата им са оставени без грижа. Работодателите не могат да плащат адекватно възнаграждение, дори и да искат. Времената, когато българките и българите все още вярваха, че известните модни лейбъли ще създадат привлекателни работни места в страната, отдавна отминаха", обяснява Златева. Днес шивачките сами търсят някакъв изход от безпаричието и обръщат гръб на текстилната индустрия. Те напускат България. В големите текстилни центрове Русе, Петрич и Гоце Делчев навсякъде висят обяви "Търсим шивачки". Защото шивачките, които преди са работили там, вече отдавна са в Западна Европа, обяснява още Виолета Златева.

Слушателите научават за причините, довели до този проблем. Като производител на текстил и модни изделия България има дълга традиция, започваща още от 19 век, разказва Андреа Ремсмайер. По съветско време българската конфекция и дизайн бяха особено популярни в Източния блок, а всичко това излъчва позитивни импулси и до днес. Макар че в бранша има както светлина, така и много сенки. Авторката на репортажа припомня:

"Много от дрехите, които клиентките и клиентите в Западна Европа купуват отчасти на доста солени цени, се шият в България. Тук произвеждат известни марки като "Дизел", "Хуго Бос", "Макс Мара" и много други. И независимо дали сакото после ще струва в магазина 800 или 80 евро, шивачките и шивачите в България обикновено получават едно и също заплащане, което едва стига за оцеляване. Международната кампания "Чисти дрехи", в която участват синдикати и неправителствени организации, състави дълъг списък с нередностите в България: систематично неспазване на минималното заплащане, незаконно превишаване на работното време, свръхчасове без допълнително заплащане и дори принудителен труд".