Швеция вдига възрастовата граница за наборна служба до 70 години в отговор на новите цели на НАТО

Швеция планира да увеличи рязко максималната възраст за наборна служба за бивши военни като част от широкообхватни усилия за разширяване на въоръжените си сили, съобщи обществената телевизия SVT в неделя. Предложението идва в момент, когато страната отделя милиарди за военно укрепване.

Миналия месец лидерите на НАТО се споразумяха да повишат целта за разходите за отбрана от 2 % на 5 % от БВП, като 3,5 % от тях ще се отделят пряко за военните, а останалите ще бъдат насочени към по-широки инициативи в областта на сигурността. Преди това Брюксел представи програмата ReArm Europe на стойност 800 млрд. евро (940 млрд. долара).

Според доклада Стокхолм ще повиши възрастовата граница за призоваване на бивши офицери на военна служба от 47 на 70 години.

Този ход идва от назначена от правителството комисия, натоварена с решаването на проблема с дългосрочното набиране на военнослужещи. Групата предлага да се отмени действащото правило, което заличава бившия персонал от военния регистър след десет години без обучение - като се позволи на офицерите с поне една година активна или резервна служба да запазят правото си на повикване до 70-годишна възраст.

Според съобщенията с предложената промяна ще бъдат възстановени хиляди имена, които са били заличени от регистъра съгласно действащите ограничения, които досега ограничаваха правото на военна повинност до 47 години.

Предложението е част от по-широк план за увеличаване на числеността на армията. Швеция, която се присъедини към НАТО през март 2024 г., обеща почти да удвои военния си персонал до 115 000 души до 2030 г. от 60 000 души през 2023 г.

Страната възстанови наборната служба през 2017 г. след близо десетилетие на служба само на доброволни начала, като се позова на опасения за регионалната сигурност.

Всички парламентарно представени партии подкрепиха и обещанието за отпускане на допълнителни 300 млрд. крони (31,4 млрд. долара) за отбрана, в допълнение към нарастващите годишни бюджети.

Развитието отразява по-широкия стремеж към милитаризация сред европейските държави - членки на НАТО, които твърдят, че трябва да увеличат бюджетите си за отбрана, за да се противопоставят на това, което описват като заплаха от страна на Русия. Москва отрича, че представлява заплаха за тези страни, като обвинява западните служители, че подклаждат страх, за да оправдаят нарастващите военни разходи и спада на жизнения стандарт на континента. 

Пламен Валентинов

Снимка: Ройтерс