Сметната палата: Общините занижават оценките на имотите си

Осчетоводяването на общински имоти по занижена данъчна оценка, вместо по справедлива стойност, близка до пазарната, остава една от най-често срещаните системни слабости в годишните финансови отчети на общините.

Това показват обобщените резултати в Доклада за одитите на Сметната палата за 2025 г., обхващащи ГФО на бюджетните организации за 2024 г. Документът е публикуван на сайта на институцията и е изпратен до министъра на финансите, както и до председателя и членовете на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

Според данните в доклада финансовият ефект от извършените одити е значителен – коригирани са неправилни счетоводни операции в отчетите на общините на обща стойност близо 2,205 млрд. лв.

Въпреки отчетената тенденция към намаляване на общия брой грешки, в ГФО на общините продължават да се наблюдават сериозни системни пропуски, които водят до изкривяване на реалната картина на финансовото управление.

Подценени имоти В доклада не е посочен точният брой общини, допуснали грешки при преактуването на имоти, но тази слабост се повтаря в одитите за 2023, 2022, 2021 и 2020 г. Само през 2024 г. седем общини са отговорни за 55% от неправилно признатите активи – общо 555,056 млн. лв.

Одиторите подчертават, че данъчната оценка може да се използва при първоначално признаване на активите, но само ако е надежден индикатор за определяне на „справедливата стойност“, базирана на пазарни критерии, каквито изисква Министерството на финансите.

В същото време Законът за общинската собственост забранява продажба на имоти под данъчната им оценка, което при твърде ниски оценки създава риск от придобиване на активи „на безценица“.

Дялово участие Друга системна слабост е неправилното счетоводно отразяване на дяловото участие на общините в търговски дружества. Често се допускат грешки при промени в дела на инвестициите, което води до некоректно представяне на дялове, акции и свързаните с тях приходи. Този проблем се наблюдава последователно в одитите от 2016 г. насам.

Амортизационен хаос Сред най-честите грешки е и неправилното начисляване на амортизации – от неточни разходи до пропуски при отписване на активи. Осем общини са отговорни за 42% от неправилно отчетените разходи в Отчета за приходите и разходите за 2024 г., възлизащи на 141,4 млн. лв. Тази слабост е регистрирана в одитите за всяка година от 2017 до 2023 г., а по-общи проблеми в отчетността се проследяват още от 2015 г.

Неоправдани аванси Сериозен дефицит на вътрешен контрол е установен и при авансовите плащания към доставчици. В много случаи липсва анализ дали срещу предоставените средства реално са извършени строително-монтажни работи или услуги. Такива аванси често се отчитат като текущ разход или се капитализират като активи без приета доставка. Одиторите отбелязват, че общинските ръководства рядко предприемат съдебни действия при неизпълнение от страна на контрагентите. Тази слабост е отчетена и в одитите за 2021, 2022 и 2023 г.

Реален ефект от одитите Благодарение на проверките на Сметната палата за 2024 г. са коригирани неправилни отчитания в балансите на общините за 1,130 млрд. лв., от които близо 909 млн. лв. при активите и 221 млн. лв. при пасивите.

Тези корекции осигуряват по-точно и честно представяне на финансовото състояние на общините, което е ключово за вземането на адекватни управленски решения както на местно, така и на национално ниво.

Сметната палата