София с 42% от бг производството, 1/3 от хората в Перник и още 28 общини работят в милионния град, където безработицата е едва 1,5%

Предизборната кампания е пълна с твърдения, но истинските числа дават представа кой какво и как е работил и какви резултати е постигнал. По общини

Половината български общини нямат производство и не попадат в дефинираните от ИПИ общо 16 широки икономически центъра на страната, обхващащи 132 общини (от общо 265). В „добрата” половина живеят 4,8 млн. души (73,6% от населението на страната) и работят близо 2 млн. души (77,8% от всички заети на възраст 15–64 години в страната).

Произведената продукция от нефинансовите предприятия в 16-те икономически центъра достига 178 млрд. лв. през 2021 г., което е 82,2% от продукцията на предприятията в страната. Добавената стойност от предприятията в 16-те центъра достига над 64 млрд. лв., като почти се удвоява в последните 10 години. Към края на 2021  г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции с натрупване в икономическите центрове надвишава 24 млрд. евро, което представлява 85,7% от всички чужди капитали в икономиката на страната.

Най-голям е икономическият район на София с гравитиращи около нея други 29 общини, който дава 89,7 млрд. лв. (41,7% от продукцията на всички предприятия в страната). След него се нареждат икономическите центрове Пловдив-Марица-Раковски и Варна-Девня, в които продукция от предприятията достига съответно 20,1  млрд.  лв. (9,4% от производството на всички предприятия в страната) и 12,4 млрд. лв. (5,8% от продукцията на всички предприятия в страната). Следват широките икономически центрове Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово (производство за 10,6  млрд.  лв.), Русе-Търговище-Разград (10  млрд.  лв.) и Бургас-Несебър (7,7  млрд.  лв.). Останалите 10 от 16 икономически центрове отчитат продукция от предприятията, която е под 2% от тотала.

Икономическият център София има две вторични ядра (Перник и Ботевград). Те са част от периферията на Столичната община.През последните 10 години столицата я разширява, оказвайки много силно влияние върху трудовите пазари.

Над 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден  до столицата за работа.

Добавената стойност на предприятията е над 35,3 млрд. лв., като на практика се удвоява през последните 10 години.

Столичният икономически център се отличава с най-голям дял на висшистите (37,6% от населението на възраст над 7 г. са с висше образование), най-висок коефициент на заетост (71,8% от населението на възраст 15–64 години) и най-високи възнаграждения.

По всеки един от тези показатели Столичната община се представя много добре – 43,6% от населението на възраст над 7 г. е с висше образование, коефициентът на заетост достига 75%.

Столицата традиционно отчита добри демографски показатели, като привлича млади и активни хора от цялата страна. Привлекателността и разнообразната икономика на столичния град, както и развитието на индустрията и логистиката в околните общини, в т.ч. вторичните ядра и периферията, задават потенциала за растеж и разширяване на икономическия център около София.

Ежедневната трудова миграция от периферните общини към столицата е общо 42,2 хил. души, като с най-голяма тежест са Перник (13,1  хил. души), Своге (4,1 хил. души) и Костинброд (3,4 хил. души).

Работата в столицата създава най-голям дял в заетостта на Своге – 49% от всички заети от община Своге пътуват към работни места в София, в Божурище са 47% и в Костинброд – 40%.

В сравнение с предишното издание на изследването (2017  г.) броят на общините, периферни за София е нараснал с 1/3, като те са част от състава на регионите София, София (област), Перник, Кюстендил, Враца и Ловеч. В други десетина общини делът на ежедневно пътуващите към ядрата също доближава 10%, което ги превръща в потенциална периферия на центъра в близко бъдеще.

Продукцията е 53 хил. лв. на човек от населението годишно и около 50% от общото производство на всички 16 центъра. Ръстът на добавената стойност през последните 10 години е 104 на сто.

Добавената стойност е силно концентрирана в столицата (92,5%), като дялове имат единствено Перник (1,6%), логистичният център Елин Пелин (1,3%) и индустриалният център Ботевград (1,1%). Водещият отрасъл е търговията с дял от 25% от добавената стойност, а на второ място се нарежда бързо растящият ИКТ сектор (24%).

Значима роля има и преработващата промишленост, развита в периферните общини – дял от 12%, както и професионалните дейности (9%), в които се отчита аутсорсингът на разнообразни бизнес услуги.
В центъра попадат най-големите работодатели в страната – НКЖИ с 11  хил. работници, Български пощи с 8,3 хил. наети, Кауфланд България с 5,8 хил. служители, БДЖ-ПП с 5,3 хил. работници.

София се нарежда на първо място и по размер на чуждестранните инвестиции, които към края на 2021 г. достигат 16 млрд. евро с натрупване. Чуждите капитали са насочени почти изцяло към предприятия в Столичната община – 14,7 млрд. евро, №2 е Елин Пелин (430 млн. евро), Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро).

Разпределението на чуждите инвестиции в столицата е относително балансирано между отраслите, като водещи са търговията, транспортът и туризмът (4,5  млрд. евро), а в по-малките общини те се насочват по-скоро към индустрията и логистиката.

Приходите от износ през 2021 г. са 47 млрд. лв., реализирани от търговията, ИКТ и преработващата промишленост. Центърът има третата най-висока средна производителност на труда в страната – 23,9  хил.  лв. добавена стойност на един нает годишно.

Най-ниска е безработицата в Столичната община (1,5%), почти отсъстват трайно безработни с регистрация в бюрата по труда над година, като по-значителен е делът им в малките общини край Перник, най-вече в Трън, където те са 10,2%. Относително високи в сравнение с лидерите са дяловете на безработните младежи, като в повечето малки общини на центъра безработни са между 2 и 3% от населението на 15–29-годишна възраст, а в столицата този дял е 0,6%.

Общият брой на заетите надхвърля 786 хил. души, като от тях 629 хил. души са в столицата, а 35 хил. – в Перник. С над 10  хил. заети са и Ботевград, Елин Пелин, Дупница и Самоков.
Център София-Перник-Ботевград е сред малкото, в които общият брой наети лица през последните години отбелязва ръст, макар и сравнително нисък – 2,2% за периода от 2017  г. Най-висок дял са наетите лица в търговията (23%), ИКТ сектора (13%) и преработващата промишленост (12%). За периода от 2017 до 2021  г. средната заплата в центъра нараства с 49%.

Най-високите заплати в София към 2021 г. са в сектора на ИКТ (брутна 4101 лв. на месец), професионалните дейности (2743  лв. на месец) и здравеопазването (2235 лв. на месец).

Делът на възрастното население е относително нисък спрямо средното за страната, като на 65 и повече години са 20,8% от населението, а показателите за демографско заместване потвърждават относително по-бавния процес на застаряване. Районът около столицата е сред основните притегателни точки за миграция, като средният механичен прираст за центъра е 6,1‰ през 2022 г. Естественият прираст е относително благоприятен (–6,1‰) спрямо средното за страната, но варира значително между отделните общини: от –3,4‰ в столицата до цели –51‰ в Ковачевци.

Резултатите на учениците са сред най-високите в страната – на зрелостния изпит през 2022 г. средната оценка по БЕЛ е „Добър“ 4,24, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е 42,6 от 100 възможни. На територията на центъра са разположени повечето от успешните и водещите средни и висши училища в страната.

Радостина Тонева