София се изкачва в световните класации за най-иновативни градове: Генчо Керезов

техническа помощ от FutureGov за оптимизиране на общинските административни услуги - цел в синергия със Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019-2023 г. и Стратегията за дигитална трансформация на София. Целта на участието на Столичната община е да подобрим информираността, достъпа и цялостното обслужване на гражданите, както и да постигнем по-добър диалог. Първият ни проект, реализиран с това партньорство, е системата за електронна промяна на адресната регистрация. София се изкачва прогресивно в световните класации за най-иновативни градове. Наскоро беше определена като градът с най-добра заявка по Програмата за международно и регионално сътрудничество (IURC - International Urban& Regional Cooperation), финансирана от ЕК, и ще работи с Източна Азия по политиките си за иновации. Ползите за столицата ще бъдат достъп до иновативни идеи през международна мрежа, отваряне на врати за диалог и партньорство с нови глобални партньори и подходящи заинтересовани страни от всички инвестиционни сектори, за нови начини за справяне с местни и глобални предизвикателства. София ще се възползва от множество международни визити с цел развитие на столицата като инвестиционна точка. Не на последно място съвместната работа по прекия фокус на Столична община в областта на дигитализацията и зелените технологии доведе до успеха да бъдем избрани на второ място в "Зелена столица на Европа". Това е сериозно постижение и продължаваме активно да надграждаме, за да може София да бъде чист, енергийно оптимизиран и прогресиращ град.

- Какви са приоритетите в работата ви като зам.-кмет по дигитализацията до края

годината, както и за следващата година?

- София ще бъде първият град в Европа, за който ще бъде създаден таксономичен анализ, който вече възложих. За да постигнем целите на ЕС в областта на климата и енергията до 2030 г. и да постигнем целите на европейската Зелена сделка, жизненоважно е да насочим инвестициите към устойчиви проекти и дейности. Пандемията засили необходимостта от пренасочване на ресурси към устойчиви проекти, за да направим нашите икономики, предприятия и общества по-устойчиви срещу климатичните и екологичните сътресения. За това е необходим общ език и ясна дефиниция на това какво е "устойчиво". Ето защо планът за финансиране на устойчив растеж изисква създаването на обща класификационна система за устойчиви икономически дейности или "таксономия на ЕС". Таксономията на ЕС е система за класификация, която установява списък на екологично устойчиви икономически дейности. Планът е до началото на октомври да има готов таксономичен анализ, след което да се започне комуникация с Европейската инвестиционна банка и да се представят данните по около осем ключови проекта, които да бъдат финансирани. ЕИБ може да финансира експертна помощ в размер на 250 хил. евро грант за всеки проект. Задачата на експертите от банката пък ще е да разширят анализа на всеки от проектите и да подготвят документацията за кандидатстване по европейските фондове. Амбицията е в средата на следващата година да привлечем европейски средства за проектите, за които успеем да осъществим доказан резултат. Става въпрос за около 100 млн. лв., които на практика са една пета от инвестиционната програма на града за година. Това са практики, които Европа ще финансира и които планирахме дори преди да имаме информация за тяхната разработка от ЕС. Част от проектите, чиято мащабна реализация гоним, са център за анализ на данни за града, който да е отворен за гражданите и бизнеса, умни детски ясли, градини, училища и обществени сгради, интегриране на водородни технологии в административните сгради с цел намаляване на разходите за енергия с до 50 процента, създаване на инфраструктура за постигане на енергийно неутрална градска мобилност.

/НТ/