Споровете около лева и еврото: кое е най-важното, което пропускаме

Само Дания, при договаряне на споразуменията от Маастрихт през 1992 г., получава привилегията да не се присъедини към еврозоната. В замяна на членство в разменния механизъм. Кроната е де факто фиксирана към немската марка, после еврото, но да плава в диапазон от 2.25%. През 2000 г. там бе проведен референдум дали страната да встъпи в еврозоната, "за" бяха 47, а "против" - 53%. Пет страни (Полша, Румъния, Унгария, Швеция и Чехия) не са поискали членство в разменния механизъм, но са задължени по договор да примат еврото („когато му дойде времето“). За разлика от тях България и Хърватия са направили това.

Обсъждането на промяната в закона за БНБ, внесена от г-жа Менда Стоянова, не се състоя по нормалния начин. Предполагам защото в описаната обстановка, то не можеше да протече така.

Най-важната и почти пропусната тема е: как България да запази предимствата на валутния съвет. Едва в началото на тази седмица посочената статия на Ханке и Танев предложи материал за размисъл.

Без да навлизам в подробности, мога да кажа в каква посока може да се мисли. Независимо от това дали страната е в или извън разменния механизъм. Както показва случаят на Дания, пък и опитът на България:

    Ханке и Танев предлагат преминаване към банкиране при 100 процента резерви;

    Вероятно това предполага и преминаване на лева към някакъв фиксиран стандарт – електронен, основан на блокова верига или метален – като „котва“ на разменния курс;

    Българските политици и техните правителства трябва да престават да се държат според наставленията от Комунистическия манифест;

    Те трябва да изискват от ЕЦБ да се върне към принципите на класическото централно банкиране, познато в Европа от периода след 1948 г. (до 2009 г.); а от Европейската комисия и Парламента – да ограничат напъна за централно планиране (за да запазят и самия Съюз);

    Една от перспективите за ЕЦБ е сама да се превърне във валутен съвет; в момента еврото е форма на денационализация на парите чрез прехвърляне на монопола на предлагането им във Франкфурт.

Малкият проблем във всичко казано е, че няма критична маса обществено мнение, която да поиска тези неща да бъдат сторени.