Страните от еврозоната отхвърлят плана за банков съюз

Планът за постигане на напредък в областта на банковата интеграция в еврозоната неполучи подкрепата на страните от еврозоната, което осуети перспективата за излизане от дългогодишната безизходица, съобщава Политико.

В началото на миналия месец председателят на Еврогрупата и ирландски министър на финансите Паскал Донохоу представи плана, в който се описват възможните начини за действие в четири паралелни работни направления с цел премахване на политическите блокажи и постигане на конкретни успехи до 2024 г. Оттогава текат преговори по плана, като целта е да се постигне консенсус на срещата на финансовите министри от еврозоната следващия четвъртък.

В сряда обаче националните пратеници останаха на своите позиции и отказаха да се съгласят с работния план, съобщиха за "Политико" трима дипломати и служители. Това означава, че няма никакъв шанс за напредък по завършването на банковия съюз, а един от тях го описва като имплозия. Тази безизходица може да наложи Комисията да преразгледа собствените си предложения, заявиха дипломати.

Проектът е затънал в компромиси и е невъзможно да накара страните да се съгласят. Италия не приема предложение за ограничаване на експозицията на националните банки към държавен дълг. На свой ред Германия отхвърля плановете EDIS, схемата за застраховане на депозити на равнище ЕС, да поеме цялата отговорност в случай на банкови фалити. На искането на Франция за т. нар. "освобождаване от ликвидност", което позволява на мултинационалните банки да прехвърлят капитали през граница, се противопоставят Белгия, Люксембург и други страни, които се опасяват, че този ход може да предизвика местни банкови кризи в приемащите държави.

Ръководителят на Еврогрупата все още се стреми да постигне частичен напредък по четвъртия работен поток за управление на банкови кризи, който е по-слабо свързан с останалата част от пакета, и се надява, че страните ще поканят Комисията да представи предложения в тази насока следващия четвъртък.

Тези мерки ще имат за цел да хармонизират начина, по който държавите се справят с фалиращите банки, включително каква свобода на действие трябва да имат политиците при спасяването на финансови институции в сравнение с поверяването на управлението на Единния съвет за преструктуриране. Те биха могли да включват и преразглеждане на правилата за държавна помощ за банките в съответствие със съществуващата рамка за управление на кризи.