Тюлените и пингвините са изложени на опасни нива на ултравиолетово лъчение

Добре известно е, че озоновият слой на Земята представлява защитна бариера срещу вредните слънчеви лъчи.

За съжаление няколко месеца в годината над Антарктида има известна дупка в слоя, която пропуска причиняващата рак ултравиолетова (UV) светлина.

Сега изследователите предупреждават, че дупката се задържа на континента няколко седмици по-дълго в сравнение с преди четири години.

Това означава, че антарктическата дива природа, като тюлени и пингвини, е изложена на по-голям риск от слънчево изгаряне, а това засяга и други растения и животни.

Животните могат да се разболеят от рак от ултравиолетовите лъчи, както и хората, въпреки че козината и перата им осигуряват известна защита. 

Новото проучване е ръководено от Шарън Робинсън, биолог, занимаващ се с климатичните промени, и изследовател на Антарктика в Университета на Уолонгонг в Австралия, предаде DailyMail.

Изследователите се позовават на данни от сателитни инструменти на НАСА, които следят озоновия слой, докато събират доказателства за въздействието на ултравиолетовите лъчи върху различни видове.

Ако озоновите дупки се задържат по-дълго, размножаващите се през лятото животни около обширното крайбрежие на Антарктида ще бъдат изложени на високи нива на отразена UV радиация - казват Робинсън и колегите ѝ в The Conversation.

"Повече ултравиолетови лъчи могат да проникнат през него, а ледът и снегът са силно отразяващи и отразяват тези лъчи наоколо".

Озоновата дупка не остава с еднакъв размер през цялата година - всъщност тя се отваря и затваря всяка година с промяната на сезоните и температурите.

Обикновено озоновата дупка се отваря около август и достига най-широкия си обхват около октомври, след което отново се затваря в края на ноември.

За щастие това е период, в който повечето животни и растения в Антарктида са защитени от снежна и морска ледена покривка.

 Експертите обаче установиха, че дупката продължава по-дълго - до лятото - когато тази покривка се е стопила, което ги излага на риск.

Още по-лошото е, че декември е пикът на размножителния сезон за много антарктически животни.