Това е петата поправка в Конституцията за съдебната власт, а батакът става все по-голям: Проф. Пламен Киров

злоупотреба с прокурорската власт с изключение на едни седем години, когато главен прокурор беше Борис Велчев. Като започнем от Иван Татарчев и свършим с Гешев, чийто мандат беше прекратен, винаги е имало претенции, че има злоупотреба. Добре, да приемем, че целта е да се създадат баланси в съдебната власт, но без да се вкарва политически контрол, тъй като това е недопустимо съобразно принципа за разделение на властите. Целта е добре формулирана, но като се стигне до средствата, може да се окаже, че предложените средства не кореспондират с целта.

- За първи път съдиите, прокурорите, следователите и експертите са на едно мнение, че тази съдебна реформа не бива да се прави. Абсолютно всички са против Христо Иванов. Защо?!

- Аз присъствах на тази конференция със Съюза на съдиите, присъстваше и една друга, пак съдийска организация, плюс организациите на прокурорите, на следователите, плюс Съюза на юристите в България, плюс хората от теорията, които бяха поканени, и организаторите от Български институт за правни инициативи. Разбирате ли, всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи бяха единни в преценката си, че законопроектът страда от много сериозни дефицити. И той няма да постигне тази цел, която е зложена в политическото говорене на онези среди, които стартираха поредната реформа в съдебната власт. Защото от пет изменения на Конституцията досега, четири са посветени на съдебната власт. И ако мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя положението, то се влошава. Тази ще е шестата поправка. Единствената поправка, която не е посветена на съдебната власт, е тази, свързана с членството на България в ЕС, 2006 г.

- Основното съображение срещу законопроекта е разделянето на ВСС на два отделни съвета – Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет.

- Точно така. Като се чуха гласове на някои колеги от средите на теорията, а и на магистратската общност, че тук се излиза извън съдържанието на Решение номер 3 на Конституционния съд. Тоест поставя се въпросът, че трябва да се свика Велико народно събрание, за да се разделя ВСС. Магистратите доста задълбочено, обосновано и без емоции, което ми направи добро впечатление, изказаха своето мнение. Обикновено ние сме свикнали съдии, прокурори и следователи да се противопоставят едни на други, гилдията да не е единна. Но в случая те поставиха въпроса, че без единен орган, който да се занимава с бюджета, със стопанисването на сгради на съдебната власт, не може. Съдебните палати във всички областни центрове приютяват не само съда, но и прокурорите, те споделят едно и също пространство. ВСС има бюджетни функции и функции, свързани с обучението на магистратите, с професионалната квалификация.

Например училището за магистрати къде ще отиде? То сега е към ВСС и подготвя младшите магистрати. На следващо място, ВСС има чисто организационна функция. Как ще се определят границите на съдебните райони? За окръжните съдилища те са ясни. Що се отнася до районните съдилища и районните прокуратури, те не са ясни. Сега ги определя ВСС. След реформата съдът ще си определя едни граници, прокуратурата  - други. Предложен е текст, който предопределя структурата на прокуратурата да бъде обвързана със съдилищата, които гледат наказателни дела, само че прокурорите не участват само в наказателни дела, но и в други дела. Така че в районирането се получава голям хаос. Защото в границите на един районен съд влизат няколко общини. Понякога е само една, понякога са повече. Това райониране не следва административното деление на страната. И то не е без значение за осъществяване функциите на съда и на прокуратурата. Районните съдилища са много важни, те са низовото звено в съдебната система, най-близо до гражданите.

- Твърди се, че разделянето на ВСС на два отделни съвета е противоконституционно. Че това е лоша намеса в държавното устройство. Конституцията предвижда съдебната власт да е с единен централен орган. Това е фундамент на държавното устройство.

- Фактически в тези самостоятели съвети се вкарва кадровата функция, съдии да си назначават съдии, прокурори да си назначават прокурори. С предложените текстове се осигурява пълно съдийско самоуправление. Квотите за Съдебния съвет са 10 съдии към избор едва на 5 от Народното събрание. Кадровата функция е резервирана само за съдиите и то за магистратите. Тъй като извънпрофесионалната квота, да не я наричам политическа, макар че тя се излъчва от