Това е петата поправка в Конституцията за съдебната власт, а батакът става все по-голям: Проф. Пламен Киров

при нас противопоставянето било много силно и ако се дадат правомощия на президента, той политически ще може да влияе. Както всъщност виждахме през годините – нашите президенти изразяват открито своите политически пристрастия. И затова не беше възприето това решение. Но пък остана възможността тримата големи да се назначават с указ на президента.

Като говорим за обществените квоти, ето и как са го решили в италианската Конституция. Като обществена квота във Висшия съвет на магистратурата се избират действащи професори от юридическите факултети и адвокати с много голям стаж. За нашия Съдебен съвет се предлага да не могат да се избират действащи съдии, прокурори и следователи, адвокати може. По отношение на Прокурорския съвет се казва, че не може действащи прокурори и следователи, което означава, че би могло действащи съдии да бъдат избирани в обществената квота. Което буди едно недоумение. Защото има един принцип за правната симетрия. След като по отношение на Съдебния съвет си наложил едни критерии за недопускане в обществената квота, би трябвало същите да са и за Прокурорския съвет. Но тук има различие.

- Промените целят главният прокурор да е максимално ограничен. Тоест да разписва само отпуските във Върховна касационна прокуратура!

- Да, това е много сериозно орязване на правомощията. Изричен текст на законопроекта гласи, че главният прокурор е административен  ръководител на Върховна прокуратура, което означава, че предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Значи прокурори към ВАС няма да има. Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да участва в административни дела. Сега тя може да атакува незаконосъобразни административни актове. А предложението е това правомощие да отпадне. Което какво означава? Ако например Столичният общински съвет приеме една наредба, нормативен акт, с който се засягат права и интереси на граждани или юридически лица, прокурорът не може да атакува пред ВАС или пред Софийския административен съд този незаконосъобразен акт. А прокурорът е адвокат на държавата. И като такъв той трябва да действа в публичен интерес. Отделният гражданин или отделното юридическо лице не може да атакува един такъв незаконосъобразен акт, защото трябва да докаже неспоредствен правен интерес.

- Казвате, че след промените ще излезе така, че няма кой да атакува пред съд незаконосъобразни актове. Защо се предлага това?

- Защото досега прокуратурата злоупотребяваше. Защото когато иска да блокира действието на един административен акт, прокуратурата го протестира пред съд, като претендира, че е незаконосъобразен. Да де, обаче, сега ние махаме цялото правомощие! И с това оголваме защитата на обществото срещу незаконосъобразни административни актове. По-добре да бъде предвидено, че прокуратурата може да атакува незаконосъобразни административни актове в случаите предвидени със закон. И вече законодателят ще прецени кои актове могат и кои не могат да се атакуват. За да се регулира този проблем. Защото сега, за да ликвидираме бълхата, горим юргана. Добре, главният прокурор ще стане административен ръководител и ще отговаря за 70-80 прокурори във Върховна прокуратура. Защото, казахме, че като остане само Върховна касационна прокуратура, тя се трансформира във Върховна прокуратура. Главният прокурор няма да може да осъществява методическо ръководство и надзор за законност. Като махнем като функция методическото ръководство по отношение на останалите прокурори, това означава, че един и същи закон  ще бъде тълкуван по различен начин и ще се упражняват правомощията на прокуратурата по различен начин например в Районната прокуратура на Силистра или пък в тази на Благоевград. Кой ще уеднакви практиката?! По отношение на съда имаме тълкувателните решения на върховните съдилища. А по отношение на прокуратурата? Като превърнем главния прокурор в един обикновен административен ръководител на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали. Тъй като никой не може да осъществява контрол върху тях. Все пак практиката на тези прокуратури по тълкуване и прилагане на законите би трябвало да бъде уеднаквена. А това е функцията на методическото ръководство. Това обаче сега го махаме, оставяме го на вниманието на Прокурорския съвет. Ама без да се казва как ще се упражнява тази функция, а без нея не може.    

- Тези хора ликвидират институцията главен прокурор. Реформа от лична гледна точка. Но след Гешев ще има и други прокурори. Има ли кой да защити обществения интерес при злоупотреби в изборния процес?!

- Да, по-същия начин искат да орежат и правомощията на Радев. След Радев ще има и друг президент. На първо четене ще приемат законопроекта и между първо и второ четене ще се види какво може да се направи. Но ето ви едно противоречие. Вие свеждата главния прокурор до административен ръководител на Върховна прокуратура. Ами тогава що ще в правомощията на Народното събрание да изслушва годишни доклади от главния прокурор за дейността на прокуратурата като система. Главният прокурор ще може да отговаря и да отчита дейността само на Върховна прокуратура. Как може да отчете на дейността на Районна прокуратура – Силистра?! Това правомощие е записано в главата за Народното събрание, но те въобще не го поглеждат.

А като се пипне на едно място, то влиза в противоречие с друг текст на Конституцията. И когато решаваш един проблем, трябва да си даваш сметка какъв друг пораждаш. Ние правим всичко без да мислим за последиците. Бързат до Нова година да приключат с конституционната реформа, защото вътре в некоалицията така са се разбрали. И сега за онзи важен детайл: орязва се и правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако минат предложените промени, главният прокурор ще може да сезира Конституционния съд само като претендира противоконституционност на закони, които засягат основни права на гражданите. Тоест свива се неговата компетентност да праща дела в Конституционния съд. Такива правомощия имат омбудсманът на републиката и Висшият адвокатски съвет. Тоест ние свеждаме функцията на главния прокурор да сезира Конституционния съд до защитник на основните права и свободи на гражданите. А това не е функцията на прокуратурата и на главния прокурор. Конституционният съд се занимава със законосъобразността на изборния резултат. Ако е нарушен Изборния кодекс и са допуснати нарушения, които влияят върху изборния резултат, кой ще сезира Конституционния съд с претенция, че има незаконосъобразност на изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент, за европарламента?! Досега само в три случая главните прокурори са атакували изборния резултат. И сега ще се окаже, че няма да има кой да сезира Конституционния съд и да каже, че при провеждане на избори са допуснати закононарушения. Другият орган, който може да сезира Конституционния съд, е президентът. Ама как президентът ще тръгне да атакува законосъобразността на изборите, това трябва да го прави главният прокурор.

- В този законопроект се посочва, че президентът може да избира за служебен министър-председател измежду трима – председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Тук всички конституционалисти са против.

- Имаме стремеж да бъдат прекроени институциите заради отношението към определени хора. Само че ние не си даваме сметка, че ако има проблеми с упражняването на едни или други властнически позиции, това не означава, че са виновни институциите. Хората в институциите се сменят, но институциите остават. И трябва да си дадем сметка до какво ще доведе това. Проектът предвижда президентът да бъде ограничен в назначаването на министър-председателя. Ако президентът назначи за премиер председателя на Конституционния съд, неговият мандат като магистрат автоматично трябва да се прекрати поради несъвместимост. Тъй като по отношение на конституционните съдии Конституцията борави с най-строгата несъвместимост на мандата. Включително конституционният съдия не може да бъде преподавател в университет, тоест може да бъде, но не може да получава възнаграждение. Същото е и за председателя на БНБ. Остава председателят на парламента. Как да стане служебен премиер, ако иска да участва в избори?! Обикновено председателят на парламента е от най-голямата парламентарна група. Това е политик от високите нива, ще го направим служебен министър-председател и ще го лишим от възможността да влезе в следващия парламент. Той е политическо лице от конкретна партия, а президентът ще трябва да го назначи за служебен премиер на кабинет, който ще организира изборите. Не това е идеята за служебно правителство. Нали поначало искаме то да е максимално политически неутрално, защото действа между изборите.

- Въведена е и непрекъсваемост на законодателната власт. Депутатите считат, че през последните години проблемът на България идва именно от прекъсваемостта на законодателната власт, защото парламентът не може да контролира служебните кабинети.

- Хубаво го предлагат това. Но съществуват хипотези, при които ние ще имаме два парламента, които да бъдат в мандат, а може да имаме и два министър-председателя, които да са в мандат. Защото, когато се назначи служебен министър-председател измежду тези трима, които са посочени като възможни, в едноседмичен срок президентът трябва да назначи служебно правителство по предложение на премиера, който е назначил.

Ама, ако президентът не го назначи, тогава Народното събрание ще го назначи. Но в такъв случай служебното правителство се превръща в парламентарно правителство. А как ще го назначи Народното събрание след като в три последователни опита преди назначаването на служебно правителство парламентът фактически не е успял да избере парламентарно правителство. И ето, че стигаме до политически абсурд! Този текст не може да се приложи на практика.

- Разбрах, че 240 депутати са съгласни с това да има непрекъсваемост.

- Нищо не искам да кажа за тези 240 народни представители. Чудят се какво да направят, за да не се злоупотребява от президента. Но всъщност в Конституцията на Гърция, от която е заимствана фигурата на служебното правителство, и в Конституцията на Турция до 1983 г., когато беше парламентарна република, замисълът е това да е временно правителство. И не е проблемът да се ограничават лицата, които ще управляват такова временно правителство, а въпросът е да се ограничат правомощията, да се посочи какво не може да прави служебното правителство. Там трябваше да бъдат насочени усилията.

Служебният кабинет да не може да взема радикални решения. Например служебният кабинет на Софиянски взе решение за членството на България в НАТО. Служебният кабинет на Гълъб Донев сключи 13-годишен договор с БОТАШ. Това работа ли е на служебен кабинет?! Така че не става дума за лицата, а за правомощията. И друго: за да осъществява парламентът контрол върху служебното правителство, затова трябва да продължим мандата на Народното събрание до безкрай?! А какво ще стане, когато имаме парламент, но министрите от служебното правителство не се явяват в парламента да отговарят на въпросите на народните представители?!

- Е, трябва да се явяват.

- Е, то по същата логика и парламентът трябваше да избере двама конституционни съдии още преди две години. Като не се явят служебните министри да отговарят, какво може да направи парламентът?! Ще гласува вот на недоверие на служебното правителство ли?! Не може.

- Този законопроект се оказва важен и за равновесието на българската държава. Внася се поправка в чл. 65 ал. 1 от Конституцията, където досега присъстваше условието, че за да бъдеш избран за народен представител, не трябва да имаш двойно гражданство. Сега това се променя и хора с двойно гражданство ще могат да бъдат избирани за народни представители. Вие одобрявате ли този ход?

- Според мен условието за народните представители да нямат двойно гражданство трябва да се запази така, както е в момента. Достатъчно е човек да погледне няколко европейски конституции, за да види какви са ограниченията на пасивното избирателно право и в частност изискванията за назначаването на правителство. Но искам да ви кажа, че ние не можем ефективно да контролираме спазването на съответното ограничение. Да припомним случая с двойното гражданство на Кирил Петков. То излезе като прецедент, просто защото имаше информация и можеше да се провери кое лице е гражданин на Канада.

Но има държави, които не предоставят тази информация. И ние по никакъв начин не можем да докажем, че едно лице не може да участва в избори за народен представител, защото има двойно гражданство. Ето какво стана с Кирил Петков, той подава една декларация пред президента и президентът казва: „Добре. Щом е подал декларация, значи има само българско гражданство.“ И го назначава за служебен министър. Впоследствие се оказа, че лицето е подписало декларация с невярно съдържание. Даже и наказателна отговорност не можем да му търсим. Както се разбра по-нататък от обясненията на прокуратурата. Така пише в Наказателния кодекс. Трябва изрично в Изборния кодекс да бъде посочено, че ако едно лице декларира, че има само българско гражданство, а всъщност има повече от едно гражданство, носи наказателна отговорност.

- Обикновено народно събрание може да изменя Конституцията с три четвъри мнозинство, това са 180 гласа. Но, ако не се постигне това, Конституцията предвижда падащ кворум. Можем ли да обясним механизма, по който ще бъдат приети тези конституционни промени.

- Изисква се три четвърти от народните представители да гласуват „за“, за да се приеме. Ако за това предложение гласуват по-малко от 180 депутати, но „за“ са гласували повече от две трети, тогава се отива на една по-разтегната във времето процедура. Законопроектът може да се разглежда не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. И тогава, когато се вкара втори път за гласуване, може да се приеме със 160 гласа. ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС със сигурност имат над 160 гласа. На първо четене този законопроект ще бъде гласуван както се гласуват законите по принцип. Ако се отклони на първо четене, по-нататък не се занимават, не го обсъждат, не се гласува. Ако премине обаче, ще върви по тази бавна процедура.

И тогава между първо и второ четене могат да бъдат правени предложения за отделни текстове. Но тук има едно ограничение. Тези предложения не могат да излизат извън рамките на първоначално зададения законопроект. Не могат да бъдат предлагани текстове, които променят смисъла на това, което вече е вкарано вътре в законопроекта. Но могат да бъдат правени предложения определени текстове да отпаднат. Така че предложенията на Соломон Паси и Елена Поптодорова да се впишат ЕС и НАТО в Конституцията не са валидни.

- Това не беше ли шега от тяхна страна?

- Не, сериозно говорят. Но само в медиите. Идеята им е принадлежността на България към ЕС и НАТО да не може да се подлага на национален референдум. То чунким ние нещо изобщо ще решаваме някога на национален референдум, както е тръгнало! Никога няма да се случи. Ето, сега за еврото, стига се до Конституционния съд и имам тъжни предчувствия за това, което ще става. Аз съм единственият, който считам, че може да се проведе референдум по този въпрос. Останалите колеги не мислят по този начин, да не говорим за депутатите.

- Пеевски е двигател на конституционните промени. В момента имаме сделка за Конституцията – подкрепа на ДПС за съдебната реформа срещу въвеждане на двойното гражданство! Как човек, срещу който има няколко масови протеста през годините, легитимно дирижира обществените процеси и всички му се подчиняват?

- Според мен тази активност и съдебната реформа са продукт на разбирателството между трите политически сили – ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ. Тези планирани конституционни промени крепят сглобката. Тя иначе ще се разпадне. Аз дори мисля, че в момента тези конституционни промени се преекспонират, защото именно това е залогът за сглобката. Колкото до дирижирането, това не е проблем на човека, това е проблем на другите, които протестираха през годините. Те трябва да се оправят с мотивацията си за действията и поведението си. Те да обясняват политическите си еквилибристики. Делян Пеевски не е нито най-черният, нито днес е по-различен от това, което е бил преди, нито някога ще бъде. Той си е такъв, какъвто е. Обаче отношението на другите се променя и това не е проблем на Пеевски. Вижте, когато им е наредено на едни партии и хора да се обичат, няма как да не се обичат.

- Конституционна реформа, съдебна реформа, сега и реформа в службите. Могат ли тези от партия ПП, чийто скандален запис за съглашателство с чужди посолства изтече в медиите, да правят каквато и да е реформа, след като всяка тяхна стъпка предизвиква колосален скандал и нанася вреди?!

- Могат. Те предизвикват колосален скандал, да, а също и хаос в държавата! Но на ГЕРБ и ДПС им се налага да ги търпят, защото така им е казано. Не знам дали само войната в Украйна е хоризонтът на това правителство. То може да продължи и след войната, като се имат предвид интересите на определена световна сила по отношение на Югоизточна Европа. Колкото до записа, можеше да се очаква, че такъв запис ще изтече. Защото става въпрос за много пишман политици, които не знаят къде, в каква среда и пред каква аудитория какво да говорят. Когато говорят тук, в България, можем да го преглътнем в някаква степен. Защото ние очакваме те да си говорят точно по този начин. Но представяте ли си, че те така си говорят и навън, в чужда среда. Просто дори не искам да разсъждавам в тази посока. На какво изглеждаме ние пред „началниците“. На следващо място, те с оглед на това да крепят сглобката, са в състояние да обърнат държавата с хастара навън. Сега казват, службите не работели добре. И за това са виновни ръководителите на службите, основно защото не са назначени от тях, а от някой друг. Всъщност службите работят толкова колкото могат, колкото им е капацитетът и в каквато степен им е зададена задачата. Това, че началниците им се назначават от президента по препоръка на правителството, е издържано! За да няма доминация на една конкретна власт. Макар че изпълнителната власт прави предложението. И какви са претенциите към ръководителите на службите? Че те не са предани на министър-председателя, защото ги бил назначил президентът!

- Служебният кабинет ги е предложил, а Радев съответно сам си ги е одобрил. Което не е добър вариант. Но това не значи, че трябва да сме съгласни с промените, които се предлагат от Атанас Атанасов и ПП.

- Така се е случило. Едва ли ще се случи отново. Но цялата ритор