Учените за първи път заснеха как делфините се прозяват в дивата природа

Учените са заснели първите в историята кадри на делфин, който се прозява под водата, което показва, че водните бозайници са по-близки до хората, отколкото се смяташе досега.

Изследователите от университета Мие установиха, че делфините изглеждат по-енергични, след като отворят широко челюстите си - подобно на поведението ни след дълбоко вдишване и издишване.

Лекарите отдавна са определили прозяването като несъзнателно действие от три части: бавно отваряне на устата и вдишване, задържане на устата отворена, след което бързо затваряне при издишване.

Новото изследване показва, че е време да променим това определение, казва за DailyMail.com авторът на изследването Тадамичи Морисака, изследовател на делфините в университета Мие.

Според Морисака новото определение трябва да изключва дишането и да описва само движенията на устата: бавно отваряне, широко задържане и бързо затваряне.

Склонни сме да познаем прозявката, когато я видим, и след като изгледали близо 2000 часа видеоклипове, за да открият познатата гледка, Морисака и екипът му стигнали до заключението, че делфините наистина се прозяват под водата.

Видеозаписите показват, че те го правят най-често сутрин, когато са сънливи.Подобно на хората, действието се оказва ободряващо: Временно делфините се държат по-енергично след прозяване.

Тези съобщения за прозяване без дишане предполагат, че дишането по време на прозяване не е от решаващо значение за прозяването при животните, включително и при хората - казва Морисака.

През 2021 г. Морисака и колегите му забелязват същото поведение при делфини, отглеждани в плен: Животните отворили устата си, наподобявайки прозявка. Първоначално това ни се стори по-скоро странно, отколкото изненадващо - каза Морисака.

'По това време обаче не можехме да заключим категорично, че това е действително прозяване, тъй като делфините проявяват поведение на прозяване под вода без вдишване'.

Те наблюдават подобни на прозяване движения на устата и при дюгони, други водни бозайници, отглеждани в плен.

Затова те смятат, че поведението може да е уникално за животните, живеещи в плен - вид неестествено, повтарящо се действие, което някои животни могат да развият в зоологически градини или аквариуми, където не могат да се движат свободно, както в природата.

Морисака и екипът му се заемат да проучат внимателно какво се случва с така наречените прозявки на делфините.

Те изгледали 1816 часа видеозаписи на делфини, заснети от 2012 до 2017 г. край бреговете на остров Микура, на около 120 мили южно от Токио.

В тези видеоклипове те забелязали 94 пъти, когато делфините отваряли устата си.

В 89 от видеоклиповете е имало ясна цел делфинът да отвори устата си.

'Заплашително поведение към друг индивид, поведение при хранене, когато хапе риба, или социално поведение, като например хапане на игра с друг индивид' - се казва в проучването.

Но в останалите пет нямаше видима причина животното да отвори устата си.

И тези подозрителни прозявки следват подобен модел, пише екипът на Морисака: "Фаза 1, бавно отваряне на устата; фаза 2, поддържане на максимално отваряне на устата; фаза 3, бързо затваряне.

И петте прозявки са се случили в средата на сутринта, когато повечето делфини в групата обикновено си почиват.

Екипът публикува резултатите си в списание BioOne.

Последните ни две статии най-накрая показаха, че делфините всъщност се прозяват - каза Морисака пред DailyMail.com.

И въпреки че новият труд не изяснява защо точно делфините се прозяват, първият труд предполага цел на това поведение.

В някои случаи делфините, държани в плен, са ставали временно по-енергични след прозяване.

В резултат на работата си Морисака и колегите му предлагат да се промени определението за прозяване, за да се премахне дишането от уравнението: "Прозяването е неволево действие и протича в три фази: бавно отваряне на устата, поддържане на максимален размер на устата и бързо затваряне .

За да продължат тази работа, те планират да проучат поведението на прозяване при други морски обитатели, включително морски костенурки и риби с бели дробове, казва Морисака.