US-доклад: Тежка корупция в БГ, управляващите са непредвидими

 Корупцията е изключително сериозен елемент от бизнес климата в България, четем в доклада на финансовия консултант Уилям Съливън "Бизнес в България 2010 – преглед за инвеститори и мениджъри".

Оценката на бизнес климата в България в доклада на Съливан започва с обсъждане на корупцията. От 1989 година до сега корупцията определя бизнес средата в страната, подчертава авторът. Корените й, казва той, са в неразчистената в началото на 90-те години комунистическа номенклатура. Създадените от нея структури не само контролират трайно страната и бавят развитието й, но поддържат една "култура на корупция" на всички нива. Така че всеки потенциален инвеститор в България, съветва американският анализатор, трябва да гледа на корупцията като на изключително сериозен елемент от бизнес климата.
Ниските заплати на висшите държавни служители не помагат за преборването на коруцията, пише в доклада си Съливан. Лошото заплащане, разбира се, води към корупция, твърди той и добавя: "Не може да плащате на някого само 800 лева на месец и да очаквате да разпределя почтено 200 милиона евро". Анализът на корупцията в България е придружен от цял черен роман, съдържащ подробни описания на престъпност, ненаказуемост, скандали по върховете, отклоняване на европейски средства и т.н.. И въпреки борбата на сегашното правителство срещу корупцията, несигурността остава, казва авторът. Дори бизнес общността в България е в изчакване, твърди той, тъй като намира управляващата партия за непредвидима. В описанието на инвестиционния климат са включени всички най-нови рискове, включително неотминалата, според анализатора, опасност от финансово заразяване от Гърция и остри проблеми в банковия сектор поради неплатежоспособност на заемателите.
Докладът не съдържа съвети в какви сектори е добре да се инвестира в България. Той по-скоро описва атмосферата на голяма несигурност, пред която биха били изправени потенциалните инвеститори и изрежда многото въпросителни, пред които се намира бъдещето на българската икономика. Бъдещите инвестиции едва ли ще се насочат към търговията с недвижими имоти и строителството. Докладът цитира анкета с американски инвеститори, които са били категорични, че България изобщо не е в списъка на местата, които представляват интерес за тях в това отношение. Главна причина е "оголената инфраструктура", на която, според цитирани оценки, ще й трябват поне 20 години, за да бъде развита. Съливан смята, че намаляването на този вид инвестиции може да е за добро. Предишната висока инвестиционна вълна, дошла в климат на корупция, е оставила подире си хаос от зле планирани и бързо губещи стойност постройки от всякакъв род. Във всички случаи, когато интересите на чуждите инвеститори и бъгарското общество не са съвпадали, твърди американският анализатор, губещи са били българите. От изобилните чужди капиталови постъпления е останало наследство от построени по най-евтиния възможен начин инфраструктурни проекти – включително болници, пътища и важни обществени сгради.
Авторът пояснява, че поради лошия си опит с голяма част от предишните чужди инвестици, насочени към правене на бързи и лесни пари, България е пострадала и сега се нуждае не просто от увеличаване на количеството на инвестициите, а на тяхното качество. Ако т.нар. "интелигентни пари" останат в България, икономиката ще издържи, казва анализаторът. Сред "интелигентните пари" са инвеститори като IBM, GE и AES, които създават работни места и насърчават реалния икономически растеж. Докладът приключва все пак с една положителна констатация: при всичките си грижи България разполага с най-важното: качествен човешки капитал, но трябва да успее да го задържи.