Усещането за натиск доминира в медийната среда в България: Проучване

анкетираните отговарят на въпроси за това дали са ставали свидетели на неправомерен натиск върху техни колеги или самите те са били обект на такъв. Наред с това има въпроси и за вътрешната форма на намеса в работата на журналисти – от ръководството на медията, както и за автоцензурата.

    "81% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху техен колега журналист"

"През 2017 г. надделяват отрицателните отговори: 52.5% казват, че не са били обект на неправомерен натиск заради работата си, а другата графа е отбелязана от 47.5%. Три години след това показателите се обръщат – 53% отговарят с "да" срещу 47% с "не". Тази негативна тенденция се отразява и на питането за оказван натиск към ,"колега журналист". Ако в изследването на АЕЖ-България за свободата на словото през 2015 г. на този въпрос двама от трима (72%) отговаряха положително, а през 2017 г. резултатите се задържаха с много малка разлика (69%), то през 2020 г. се наблюдава рязък скок с десет пункта – 81% от анкетираните са били свидетели на неправомерен натиск върху техен колега журналист."
"По-скоро практика"

За трета поредна година над 90% от участниците в изследването заявяват, че намесата в журналистическото съдържание е "по-скоро практика" и "широко разпространена". Над 76% от анкетираните заявяват, че най-често срещаната форма на ограничаване на свободата на словото е вънпният натиск, докато близо 66% смятат, че това е вътрешният натиск, упражняван от самите медии върху журналистите.

    "Формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение"

"Така че формите на външна и вътрешна намеса в работата на журналистите не може да се смятат за изолирано мнение или изключение, а са тревожно състояние. Този извод се потвърждава и от значителния ръст на външните форми на натиск. Ако през 2017 г. "външният натиск" е оценен на 59%, а "вътрешният" е посочен от около 65% от респондентите, то три години по-късно има отново видим обрат. "Външният натиск" върху редакциите става все по-доминираща форма за намеса в редакционното съдържание. "Вътрешният натиск" не губи позиции, за разлика от автоцензурата, която се свива с близо 6% спрямо 2017 г."

Най-много от анкетираните от АЕЖ тази година са на възраст между 30 и 40 години – 32.2%, следвани от 40-50-годишните – 24.3%. Поравно – 17.8%, са участниците на под 30 и над 60 години. Близо 70% от тях работят в медиите повече от 10 години, а един на всеки четирима е с утвърден опит между 2 и 10 години.

Мнозинството от анкетираните – близо 76%, са отбелязали, че работят в национална медия, а в регионална – 15.8%. Едва 3% заявяват, че са кореспонденти на национална медия, а 5.4% – на международна медия в България. Анализирайки тези данни, от АЕж правят извод, че
"регионалната журналистика вече е изчезващ вид".