В скандала за кражбата от Венецианското биенале намесиха и 19’

      Смешни хора забъркаха 19 минути – вестника, който още в зародиш предвиди и многократно писа за скандала с бг участието на Венецианското биенале. То се оказа чиста проба кражба на 500 000 лв., а само 50 000 лв. от тях стигаха да спасим световния си балетен конкурс във Варна и да не ставаме за срам. Напомняме, че въпросният половин милион беше похарчен за 52 чаши, едната в ИКЕА струва 1 лев, а световната верига се подигра на жалката история като пусна специална шеговита, иронична и дори саркастична реклама. Министърът на културата се хвърли да обяснява, че никой не разбирал, че чашите от 1 лев не били просто чаши. А „културната общественост“ във вид на незаконно съвместяващи държавни институционални управленски позиции и частни проекти в конфликт на интереси лица, както и на куратори на изложби с разкрити от деца фалшификати, ни постави на „позорния стлъб“. Сега атаката е към Стефания Янакиева, чийто авторски материал публикувахме, за да се постави точка на тази „културна дискусия“. Което предизвика от уличените в кражба и техните приятели яростни нападки към нея, към вестника и сайта му и към всички, които имат доблестта да не казват на черното – бяло. За наша изненада се намеси и сайтът Площад Славейков, чиято издателка сме учили на А и Б в журналистиката като наша стажантка, а от първия й текст оставихме нещо като 2 и половина от 50 реда. Беше писала с много мъка, без никакъв стил и без представа как се върши елементарна репортерска работа. То не е като да се „жне“ в родните й поля на Добруджа. Та оставихме само сухото инфо от едно събитие, посветено – по ирония на съдбата – отново на художеството. Помним – беше нещо като ода за Светлин Русев, Бог да го прости. И тя помни. Не минава пропагандната теза: ама някой е срещу участието във Венеция. Не е. Срещу кражбите е, срещу безочливите, нагли и прозрачни като чаша от 1 лев кражби. Шведите го разбират, българите го разбират. Кой не го разбира? Апропо, един приятелски съвет: който малко разбира от журналистика и пиар знае – когато някой е в епицентъра на мегаскандал, най-добре е гузно да мълчи по темата. А не сам да си сипва сол в раната, като мисли, че сипва другиму.