Винтидж полароиди на затворнички рисуват интимна картина на женствеността и идентичността

 Това, което може би е най-поразително в 32-те фотографии, съставляващи новата книга на Джак Людерс-Бут „Жени затворнички полароиди“, е интимността, която заема всеки кадър. Затворничките носят собствените си дрехи и позират в килии, украсени с лични вещи, подобно на всяка обикновена стая в студентско общежитие; една жена стиска биографията на Мик Джагър, други са снимани с ръце, обвити около приятели. Навсякъде се забелязва топла чувствителност, която обикновено е чужда на портретите на лишени от свобода.

„Мириам Ван Уотърс, първият надзирател в Масачузетския поправителен институт Фрамингам (през 1932 г.), настояваше те да не използват този злополучен период от живота си, за да формират своята идентичност“, казва фотографът пред CNN във видеоинтервю, предавайки ранните цели на затвора в Масачузетс. "За да насърчи това, тя се опита да го направи да изглежда като дом. По тази причина (когато бях там) затворниците носеха домашни дрехи, а надзирателите също бяха без униформи. Често те бяха на същата възраст като затворниците, а много от тях учеха наказателно право в Североизточния университет - колеж за сътрудничество."

 Създаден през 1878 г. като поправителен дом за жени, които раждат извънбрачни деца, към 70-те години на миналия век голяма част от обитателите на затвора са задържани за кражби от магазини и сексуални услуги или като съучастници в престъпления на мъже. Според предишните намерения на Ван Уотърс по това време в затвора се провеждат много експерименти за рехабилитация, които целят да намалят психологическото въздействие на лишаването от свобода.

Доверихме се един на друг

Людерс-Бут пристига през 1977 г., първоначално за да прекара само една година, водейки курс по фотография като част от магистърската си теза за Висшето училище по педагогика в Харвард (въпреки че вече е изнасял лекции в колежа, той не е имал учителска степен).

„Имах конкретни идеи за това какво искам да правя“, спомня си той. „Да преподавам фотография на хора в институции за лишаване от свобода, като начин да повиша морала им и да ги науча на умения.“ Поканата към MCI-Framingham беше случайна: друг професор от Харвард ръководеше проект за изкуство в затворите и случайно търсеше човек, който да започне курс по фотография.

Придружаван от 18-годишната си дъщеря Лора - „тя ми вдъхваше доверие, че този стар човек знае нещо за младежта“ - Людерс-Бут получава коридор от стари килии, в които да провежда програмата си и които двамата превръщат в студиа и тъмни стаи. В класовете, които се състоят от около 10 жени наведнъж, групите започват да създават фотограми (фотографски отпечатъци, направени чрез поставяне на предмети върху фотографска хартия, преди да бъдат изложени на светлина), като накрая преминават към портрети. "Аз се страхувах от тях и те от мен. Не знаех нищо (за затворническата система), освен това, което бях видяла в медиите", отбелязва фотографката за тези първи сесии. "Но за няколко месеца си имахме доверие един на друг. Те имаха доверие в мен, че съм там, за да им помогна."