Властта се цепи заради третия пол

„Ако мине Истанбулската конвенция, ще бъде само с 2-3 гласа”, заяви вицепремиерът Валери Симеонов, който побърза да угаси пожара в парламентарната група на патриотите. Там неговият депутат Борис Ячев изрази мнение, че може фракцията да подкрепи правителственото решение, т.е. да се откаже от досегашната си позиция. На което председателят на групата Волен Сидеров веднага реагира, че това е лична позиция на колегата му или на НФСБ, но не и на коалицията. Поиска оттеглянето и от ГЕРБ. Пред СКАТ Симеонов не само подкрепи Волен. Но и призна, че лично е вербувал трима министри от ГЕРБ да гласуват против истанбулската конвенция на правителственото заседание.

Апропо, юристите твърдят, че решението, което въпреки гласовете им мина като проект в правителството, е незаконно, тъй като е взето без правна оценка за въздействие. А вицепрезидентът и бивш правосъден министър на ГЕРБ Маргарита Попова е категорична, че не просто закони, ами Конституцията ни трябва да се промени вследствие на конвенцията.

Валери Симеонов обясни и какво го притеснява, за да бъде противник на документа. Той изреди отраженията върху образователната система и липсата на право на страните да модифицират текстовете според собствената си култура и традиции. „Да не ми разправят в Министерския съвет, че нямало такова нещо, защото има чл. 73. Нищо няма да се променя. Грънци”, коментира вицето. Той продължи: „Има сбърканяци, но това е изключение от правилото – половете са два и няма как да ни убедят да приемем официално, че не е така. Полът не е социална категория. Да си се любят, но без демонстрации”.

За да мине конвенцията ГЕРБ отново прибягва към коалиция с ДПС, заподозря Симеонов, мощно подкрепен от зрителите на телевизията си, според които това е пореден опит на етническата партия да разедини българската нация и против християнстките традиции.

В интервю за сайта Гласове бившият депутат и виден психиатър д-р Николай Михайлов коментира: „Истанбулската конвенция е куфар с двойно дъно. Отгоре е безспорното, отдолу са допълнителните разпоредби, задълженията и контрола. Отдолу са НПО и мониториращият орган (б.р. според М.Попова става дума за разпределение на огромни пари и рекет срещу държави). А над всичко е идеологията. Конвенцията е написана с понятиен апарат, който поема и „допълнителни“ значения. Думата „джендър“ е хамелеон. Асоциациите с идеологията на третия пол и глобалната сексуална революция не са в главите на читателите, а в главите на писателите. Не сме объркани в превода, в клопка сме. Конвенцията трябва да се възприема, като произведена в духа и практиката на джендърната идеология, програмните следствия и профила на изпълнителите. В началото е „джендър“. Тази дума съдържа повече от „соцпол“, тя е революционен знак, призив за борба. Проблемът не е в превода, а в идеологията”.