ВМРО изпълни дълга си пред гражданите в 44-ото НС: Искрен Веселинов

Тръгваме към следващия мандат със заявката за по-високи доходи, сигурност за всеки българин, отстояване на християнските ценности и запазване на традиционното семейство.

Това бяха посланията, които заместник-председателят на ВМРО и председател на групата в 44-ото Народно събрание Искрен Веселинов отправи от трибуната на парламента по време на последното заседание. Той направи и отчет за свършеното от народните представители от групата, като постави акцент на повишените доходи в сектор сигурност, образование, изпълненото обещание за 300 лв. пенсия, държавната помощ за всяко дете чрез данъчни облекчения на родителите, безпрецедентното доверие в Българската армия, постигнато чрез работата на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов, защитата на правата на длъжниците от банките и ЧСИ, прекратяването на фигурата на вечния длъжник и битката за запазване на нормалността и на традиционното семейство и християнските ценности, които са под непрекъсната атака от пролиберални идеологии.

Прилагаме и пълния текст на декларацията, прочетена от Искрен Веселинов в последния ден от работата на 44-ия парламент:

Уважаема госпожо председател, дами и господа,

Изминаха четири години, в които имаше много добри и много не толкова добри неща. Ще започна с лошите - тези четири години бяха белязани с перманентни кризи. Бяха белязани с разделение и политическо противопоставяне, каквото рядко е имало в историята ни. С постоянен опит да се събори управлението, за да се предизвикат предсрочни избори и неистово нежелание да се приемат резултатите от вече проведените. С война между институциите, със скандали, с бойкот на парламента. Единственото, което липсваше в тези години е съзнанието за общо бъдеще, диалог и смирение пред негово величество народа.

Това статукво, статуквото на скандала и омразата формира у мнозина българи усещането за свободно падане, продължи да ерозира в тях чувството за държавност и създаде общ негативен знак върху т. нар., политическа класа на България. Тези разочаровани хора са готови да срещнат с „осанна“ поредния политически месия, който със сигурност ще разпнат на кръста на разочарованието си много скоро. Защото градивните неща в управлението се случват бавно, изискват подготовка, а резултатите често идват не при този, който ги е започнал. Затова е важна приемствеността и уважението към заслугите на другия. Чувството за историзъм. Надявам се, в следващия парламент да има много повече място за него.

И в името на историзма ще спомена някои от най-важните моменти за нас, от ВМРО в тези четири години. Успехи, с които се гордеем и, които постигнахме с много усилия. Те именно осмислят нашия престой във властта, заради тях търпяхме хулите на настървени за власт субекти, заради тях заплатихме и с част от политическата си популярност, но не съжаляваме.

На първо място това е разбиването на посттоталитарното статукво, утвърдило трипартиен модел от голяма лява партия - БСП, голяма дясна - в момента ГЕРБ и етническата партия ДПС за балансьор. ОП измести Движението от третата позиция и дебалансира системата. Блокирайки границата с Турция преди вота през 2017 г., не допуснахме в парламента да влезе и втора етническа партия - ДОСТ - пряко под влиянието на неоосманиста Ердоган.

Така за първи път в посттоталитарна България национално-патриотичните формации бяха официално включени в управленската коалиция.

Напразни бяха опитите на ДПС да „етикират“ управлението като „ксенофобско“ и „фашистко“. Така че до голяма степен европейската заслуга на нашето управление е, че показа, че патриотизмът не е една стигмирана идеология, не е нещо, което трябва да седи в ъгъла и да се плашат системните партии с него, а е идеология, която пробива статуквото в Европа. Статукво - засега либерално, което донесе на същата тази Европа много беди и е на път да я превърне дългосрочно в бойно поле на радикалния ислям. Какви ще са разрушителните ефекти върху психиката на милиони хора и обществото като цяло във връзка с текущия антисемеен, налагащ джендъризъм експеримент, също предстои да видим.

Патриотичните формации можем да се гордеем с това, че за първи път след 10.11.1989 г. преобърнахме (заедно с партньорите си) някои тенденции в политиката на България, които бяха част от „либералния консенсус“ и бяха следвани все едно кой е в управлението. Тези реперни за нас политики бяха: