Всички сме двойни граждани в ЕС, КС ще се самоубие с участие в предизборни кампании

   От 1 януари 2007 година никой в България няма „само българско гражданство”, защото всички сме и граждани на Европейския съюз. На нашите документи за самоличност първо най-отгоре пише: Европейски съюз, а по-долу:
Република България и всеки може да го види на личната карта или червения си паспорт. Така че всички, които са били министри в последните 15 години не са отговаряли на нормата на Конституцията от 1991 г., не е само Кирил Петков.
Без друго, в частите, в които се определят критериите за висшите държавни длъжности Конституцията нарочно е правена така, че да не става за определени хора – например Царя, което е неин стар порок. Апропо, проверяван ли е много уважаваният от 19 минути Симеон Сакскобургготски дали има само българско гражданство към лятото на 2001 г., когато стана министър – председател? Май не е.
  Ако се направи проверка на членовете дори на последния парламент, ще се види, че някои от тях – и то поне в 2 парламентарни групи, , имат депутати с различно от българското и европейското гражданство. Ние знаем и конкретни имена.
   Да, Конституционният съд е политически назначен. Такава е системата му на избор според основния закон – същата тази Конституция. Според практиката, там се пращат пред пенсия юристи, които имат заслуги пред политици, някои от които са с доста спорна репутация – професионална или в обществото.
Какво се получава заради това? Истинска подигравка със самата Конституция е например фактът, че член на КС е Филип Димитров – един от 39-имата, които стачкуваха именно против приемането на ... Конституцията през лятото на 1991 г.    Как е възможно? Ето, че е възможно и се приема за нормално.
Сега тази криво-ляво устояла на напъните за подчиняването, а с това – и унищожаването й институция, е на път да се самоубие, като се включи в предизборните кампании – защото, освен по Кирил Петков, чрез неговия казус очевидно атаката е и по президента Радев.
Председателят Борис Велчев можеше да осигури поне привидно равновесие, като не