Защо България спечели $7,5М в арбитраж, но не си ги взе, за измамата с рафинерията Плама – Плевен, единственият конкурент на Лукойл?

България е страната на неограничените невъзможности – известна е с факта, че винаги се проваля на международни арбитражи, но при една от малкото си победи тя не взема присъдените й 7,5 милиона долара. Актуалното е, че в казуса става въпрос за единствената алтернативна на Лукойл – Нефтохим рафинерия в страната – Плама - Плевен, така че ясно е кой е имал интерес от разсипването й.

Най-общо историята е следната:

На 5 септември 1996 г. търсещото трескаво пари в условия на хиперинфлация и стремително падащ лев червено правителство на Виденов продава 75% от Плама – Плевен или Нова Плама на Евроенерджи холдинг.
През октомври 1997 г., вече при Костов, капиталът е вдигнат и процентът владение става 96,78%, като във фирмата влиза офшорката Трамел Инвестмънт Лимитед.

Фирмата търси финансиране през лятото на 1998 г., когато – сигурно по случайност, тече процедурата за приватизация и на другата българска рафинерия – Нефтохим – Бургас, която става собственост на руския Лукойл.

В този решаващ момент ще има или не монопол на преработката на петрол в България и кой ще диктува за десетилетия напред цените на горивата и ще може да образува инфлация на всички стоки у нас, като претендент за Плама – Плевен се появява Бони Бонев от Международната банка за търговия и развитие в тандем с Жан – Кристоф Вотрен, който по онова време все още работи за швейцарската Андре и сие.

 Бони Бонев

През есента на 1998 г. са намерени 8 милиона долара от Централ вексел унд Кредитбанк за пускане на рафинерията, но то трае някакви си 7 месеца през следващата 1999 г. След това предприятието, което храни половин Плевен, окончателно спира. А Бонев и Вотрен кой знае защо му започват 6 - годишен процес, в който винят за провала си българската държава.

Докато трае делото, започнало през 2002 г., в което Бонев и Вотрен съдят България, Нова Плама е ликвидирана на 18 юни 2006 г., а активите са поети от Хайуей Логистик Център ЕООД.

По ирония на съдбата, и тогава, и сега в ресорното Министерство на икономиката управлява приятелският кръг на Р.Овч. На 18 юни 2006 г. министър на икономиката е самият Румен Овчаров, а негов ресорен заместник е сегашният министър на икономиката Корнелия Нинова, чийто съпруг е дългогодишен високопоставен служител на Лукойл.

Когато заради корупционен скандал в Булгартабак и с близкия до тях бизнесмен Красимир Георгиев двамата са изгонени от правителството на Станишев, друг човек от кръга – Петър Димитров оглавява министерството, което те продължават да контролират. Включително през 2008 г., когато излиза решението на международния арбитраж.

На България са присъдени 7,5 млн. долара, които тя не си търси и досега, а с лихвите сигурно вече са станали около 20 млн. долара (при последната проверка бяха над 33 млн.лв. и продължават да се трупат, което е повече от целия годишен бюджет за спорт на страната или е колкото 330 чисто нови линейки за спешна помощ например).

Според юристи държавата би могла да ги обезпечи с интересни собствености на другата страна – например завод за турбини за ВЕЦ. Стига, разбира се, да поиска това.

Защо ли свободните ни медии мълчат за тази вълнуваща многомилионна история и честните български политици от всички партии и бои, проруски, проамерикански, проевропейски и други, вече 14 години нито коментират, нито търсят парите ни от този казус, особено когато на власт?

Ето и фактите от съдебното решение, с което разполагаме, а и всеки може сам да изчете на  www.energycharter.org/fileadmin/DocumentsMedia/Disputes/ISDSC-003a.pdf

Международният център за решаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, окръг Колумбия, известен още като Вашингтонския арбитраж и смятан за едно от най-авторитетните места в света за получаване на справедливост в областта на инвестициите, на 18.08.2008 г. събира подписите на съдиите и изпраща на 27 август 2008 г. на страните своето решение, според което НЕ уважава иска на Плама консорциум Лимитед срещу Република България, на която присъжда 7 000 000 долара правни хонорари и други разноски и още 460 000 долара административни разходи. За сметка на ищеца остават всичките 919 985 долара, които струва арбитража с таксите.

На повече от 100 страници тримата съдии излагат решението си на база изнесените в многобройни заседания не само във Вашингтон, но и в Париж факти.

На тяхната база те отхвърлят всичките претенции срещу българската държава от страна на Плама Консорциум Лимитед.

Фирмата, която е кипърска офшорка, изпраща искането си за арбитраж на Бъдни вечер – 24.12.2002 г. и делото е стартирано на 14.01.2003 г.

Претенциите са баснословни:

122 258 000 долара за уж направени инвестиции в Плама
13 862 152 долара претърпени загуби заради държавата ни
10 000 000 долара пропуснати ползи

Особено като се има предвид, че офшорната компания, която се води собственик на рафинерията успява да възстанови нейното производство общо за 7 месеца: от януари до април и от август до декември 1999 г. Когато превъртането на подобни суми е възможно само в научната фантастика.

Съдът остава шокиран на какво се базират тези числа, за които се претендира, след като липсват финансови отчети и дори данъчни декларации за претендираните години.

Ищците се оправдават с държавата, ала се оказва, че тя даже не е търсила полагаемите се данъчни задължения от Плама, та дори и я е освободила от тях, както става ясно от показанията на финансовите министри Милен Велчев и Пламен Орешарски.

Друго интересно „пречене”, за което България е обвинена, е липсата на възможност Плама да внася нефт през Пристанище Варна. В хода на делото се оказва, че то не просто е частно, но през него свързаната с рафинерията фирма Рексойл съвсем реално е внасяла петрол, както става ясно от показанията на министъра тогава Николай Василев.

Трупайки факт след факт на база на иска, съдът достига до категорично заключение, че цялата сделка с прехвърлянията на Плама - Плевен и проценти от нея между кипърски, вирджински, сейшелски и български дружества след нейната приватизация е опит за ИЗМАМА.

В съдебното решение четем:

„Следователно, инвестицията в Нова Плама е била резултат на умишлено прикриване на факти, представляващо измама, което е целяло да накара българските власти да разрешат прехвърляне на акции на дружество, което е нямало финансовите и управленски ресурси, необходими за възстановяване на производството на рафинерията...

Трибуналът счита, че "инвестицията в настоящето дело нарушава не само българското право, но и приложимите правила и принципи на международното право”.

В течение на процеса се установява, както е записано в решението, че цитираните пред българското правителство участници в Консорциум за придобиването на Плама Андре и Сие от Швейцария и Норуиджън Ойл Трейдинг всъщност не са имали общо, въпреки че представяният като „координатор на Консорциума” и подписал от името на Андре и Сие Бони Бонев го е твърдял.

В точка 124 и 125 от решението на арбитража четем специална дефиниция по въпроса с подвеждането:

„На 08.09.1998 г. Министерството на финансите е изпратило писмо до г-н Бонев, в качеството му на „представител на Норуиджън Ойл Трейдинг А.С. и Андре и Сие, в което той е поканен на среща на следващия ден с оглед на изразените намерения от страна на двете дружества да купят акциите в Нова Плама (доказателство на ответника № 667). Това и други подобни изявления, направени в разменената кореспонденция по онова време, никога не са поправени от г-н Бонев, от г-н Вотрен или някой друг от страна на ищеца.

Срещата се е състояла на 09.09.1998 г. с представители на българското правителство, включитено министъра на финансите и министъра на труда, г-н Бонев, г-н Вотрен и г-н Нордтоме като представители на Консорциума, както и посланика на Швейцария, който е потвърдил добрата репутация на Андре (доказателство №668). Според г-н Вотрен тази среща се е състояла СЛЕД КАТО АНДРЕ И СИЕ Е РЕШИЛО ДА СЕ ОТТЕГЛИ КАТО ИНВЕСТИТОР. Друг явен интерес от швейцарска страна не е имало”.

Въпреки всичко това според т.126 от решението: „В допълнителното споразумение от 21.09.1998 г. се посочва, че страни по него са Андре и Сие и НОТ, и е подписано от г-н Бонев този път от името на Андре и Сие и НОТ (доказателство на ответника №671)”.

Въпросният бизнесмен, който според международния вашингтонски арбитраж е подвел България, че е представител на някого, на когото не е представител по казуса Плама, се прочу медийно у нас и покрай скандала с войната със собствения му брат за контрола върху фалиралата Международна банка за търговия и развитие. Бони Бонев иска от БНБ да придобие 88,86% от нея на база решение на Общото събрание, което брат му Пламен отрича да съществува.

По-интересно е защо банката, в която 80% са собственост на офшорки по данни на авторитетния Капитал, фалира? Но това е друга история.

Като се върнем на темата с кредитите, още по-интересно става заключението на съда за цялата сага и схема по Плама Плевен. На финала в решението на арбитража четем:

„Арбитражният състав счита, че това, което се е случило с инвестицията на ищеца в Нова Плама е, че Вотрен и дружеството ПКЛ са започнали високо рисков проект, без да имат собствени финансови активи, за да го осъществят. Проектът се е основавал на амбициозен план ДА СЕ ЗАЕМАТ ЧРЕЗ КРЕДИТИ ДОСТАТЪЧНО ПАРИ за възстановяване на производството в рафинерията и чрез продажбата на готова продукция да се генерират достатъчно средства за финансирането и експлоатацията на рафинерията, за изплащане на задълженията към кредиторите, на заплатите на работниците и за получаването на печалба. За съжаление, поради причини, които не се дължат на неправомерни действия на България, планът не се е осъществил и Нова Плама е била обявена в несъстоятелност”.

Интересно е, че последните публични изяви на „координатора на Консорциума” Бонев бяха морализаторски на база честността, справедливостта и други подобни категории на Конференция Съдебна реформа: Гласът на бизнеса, в качеството му на българо-швейцарската търговска камера преди няколко години. Деец е и на проамерикански организации, а напоследък е смятан за близък до Промяната.

В този смисъл ще напомним думите на най-добрия щатски посланик у нас Джон Байърли, изписани в грама по адрес на друг виден българин: „Никога не бива да забравяме с кого си имаме работа”.

Илиян Костадинов