Защо само ½ от украинските бежанци остават у нас и къде е промяната?

По официални данни на правителството на България само около 23 000 от над 43 000 украински бежанци, пресекли границата ни, решават да останат у нас. Това прави около половината от тях. И е много, много, много тежка диагноза за живота в нашата страна и за адекватността на нейното управление.

Къде по-точно е Промяната спрямо предишната бежанска вълна – породената от войната в Сирия и в Афганистан преди 5 години, когато управляваше старата власт и спасяващите се от конфликтите в Близкия Изток и Средна Азия не желаеха да остават тук?

Явно само с усмивки не става и, ако за нас още не е ясно, хората, за които въпросът е на живот и смърт, си дават реална сметка къде сме ние. Изглежда според тяхната преценка България не е добро място за живеене. Понеже вчера минах през Радомир с изкорубените полуобитаеми панелки, панорамата ни е страховита. И показателна.

Не щат да остават тук, независимо от членството ни в ЕС и НАТО, независимо от харвардското ни управление през последните 3 месеца, независимо от езиковата, верската и славянската ни близост с украинците по принцип и от конкретния факт, че сред тях има поне 120 000, а според някои дори и двойно повече хора с български имена и корени. Не ни щат и толкова.

Най-неприятните изводи трябва да бъдат за правителството, което разполага с всички ресурси и въпреки това не реагира адекватно:

България не направи дори опит да подбере в Украйна хора с дефицитни за нашата страна професии като лекари, медицински сестри, учители, инженери и да ги привлече тук, както не се постара и при конфликта в Сирия, където имахме много възпитаници на наши ВУЗ-ове в тези дисциплини.

България не успя да учреди за 2 седмици дори щаб или поне центрове за приемане и разпределяне на бягащите от Украйна хора, а ги остави на произвола на съдбата – дори онези, които прекара от зоната на военните действия до нашите земи с автобуси. Просто ги стовари и толкова

България показва, че явно не осъзнава колко тежки демографски проблеми и каква катастрофа с кадрите в жизнено важни сектори има в реалността – даже медицинската хипер криза от последните 2 ужасяващи години на пандемия не е научила нейните управленци. Даже, когато получи шанс да се стресне и да хване „последния влак”, какъвто безспорно е случаят с конфликта в Украйна, родната власт дори не си „пуска фиша”, не протяга ръка, за да грабне възможността, която не просто не е за изпускане, а е жизненоважна за нас.

Извинявайте, но това е престъпление!

Борис Ангелов