Жестоките престъпници не заслужават привилегиите на съкратеното следствие

Марин Киров

Няколко жестоки убийства и тежки престъпления от изминалите месеци отново предизвикаха дебат за отпадане или промяна в съкратеното съдебно следствие като съществуваща и прилагана възможност брутални престъпници да не получават най-тежкото предвидено наказание и да намаляват присъдата си с една трета.  

Проблем със съкратеното следствие и намаляването на наказанието има и този проблем се нарича липса на справедливост. Жестоки престъпници се разминават с леки присъди, само ако признаят фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласят да не се събират доказателства по тях. За този „компромис“ те получават „бонус“ и по-ниски присъди.

През  2009 г. привилегията на съкратеното следствие бе премахната, но през 2010 г. бе върната при странни обстоятелства. Странни,  защото по същото време в парламента се разглеждаха промени, внесени от правителството и целящи още по-тежки наказания, а изведнъж отпадна забраната за съкратено съдебно следствие за тежки престъпления. Още тогава за главен двигател на тези промени и връщането на съкратеното следствие като възможност за по-бърз съдебен процес и но за облекчения за осъдените,  бе посочена адвокатурата. Стенограмите на Народното събрание пазят изказванията в правната комисия и ясно показват как внезапно депутатите вместо да приемат строги наказания и да запазят забраната за съкратено следствие за тежки деяния, са върнали възможността убийци и насилници да намаляват присъдите си.

Пак през 2010 г. народният представител  проф. Любен Корнезов предлага с нов законопроект това недоразумение да се преразгледа. Той предлага съкратеното следствие и привилегията от намаляване на наказанието да отпадне за тежките престъпления.

И може да се каже, че девет години по-късно, тази идея не е нова. Любен Корнезов в мотивите си тогава пише: „Човешката справедливост изисква този законопроект да бъде приет“, т.е. да отпадне привилегията за тежките престъпници. Защото възможността за намаляване на наказанието с една трета за убийци, за тежки телесни повреди, за престъпления в пияно състояние не е обществено оправдана. Законодателят не трябва да дава такава привилегия на тези престъпници.

Сега се предлагат варианти на същата идея  за отпадане на съкратеното следствие за тежки престъпления. Трябва да се отбележи, че законопроектът на ГЕРБ, който бе коментиран и от министъра на правосъдието, е неуместен. ГЕРБ предлагат редукция на присъдата, но в по-малки граници и преценка от съда дали да се приложи съкратеното следствие. Подобен закон ще предизвика различна съдебна практика и възможност за корупционно въздействие над магистрати. Този вариант бе определен като страдащ от недостатъци и от прокуратурата в становище до депутатите.

В проектите на БСП, ВМРО и Воля пък се предлага цялостно премахване на възможността за съкратено следствие при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Аргумент против тези промени може да е изказваното и до момента опасение, че наказателното производство ще се забави. Адвокатурата, която неотдавна се обяви против тежки наказания за пияни и дрогирани шофьори, вероятно отново ще бъде против идеята за отпадане на съкратеното съдебно следствие.

Но бързината в наказателното производство не може да е самоцел и да бъде за сметка на справедливостта. Основната цел е разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните, правилно прилагане на закона и налагане на справедливо наказание.

Затова и привилегиите на съкратеното следствие трябва да отпаднат изцяло за тежките престъпления и жестоките престъпници.