Жители на Етрополе искат проверка на река Малък Искър и отчет за милионите от рудник „Елаците“

Жители на Етрополе настояват за независими изследвания на водите на река Малък Искър, публичност на резултатите от екологичния контрол и прозрачност за финансовите отношения между общината и минното предприятие „Елаците-Мед“. Призивът е отправен чрез публикация във Facebook групата „Етрополе без цензура“, в която националните медии са призовани да започнат журналистическо разследване.

„Етрополе заслужава отговори, не празни обещания!“, заявяват във публикацията, като посочват, че темата за състоянието на реката е предизвикала над 15 000 гледания в TikTok и е достигнала до 13 000 души във Facebook групата. Данните са посочени от самия автор и не са независимо потвърдени.

„Рудник „Елаците“ генерира значителни приходи, но каква е реалната полза за Етрополе? Къде са инвестициите, развитието и гаранциите за чиста околна среда?“, пита той.

Темата за качеството на речните води не е нова. Официални документи на община Етрополе потвърждават, че в миналото са регистрирани повишени концентрации на метали в река Малък Искър, както и нарушения при заустването на отпадъчни води от рудодобивния комплекс.

В Програмата за опазване на околната среда на община Етрополе за периода 2020–2025 г., приета през октомври 2022 г., са посочени високи концентрации на мед, манган, желязо и алуминий в реката. Документът допуска, че една от причините може да са замърсени терени, свързани с открития добив в „Елаците-Мед“. Като други източници на въздействие са посочени отпадъчни води от градската канализация и промишлени обекти.

В същия документ се отбелязва, че при проверки през периода 2017–2019 г. са констатирани превишения на допустимите стойности за мед и манган в отпадъчните води от рудодобивния комплекс, за което е съставен акт за административно нарушение.

През август 2023 г. РИОСВ – София, Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Изпълнителната агенция по околна среда извършват извънредна проверка по сигнал за замърсяване на Малък Искър. Тогава не са установени превишения на индивидуалните емисионни ограничения в проверените точки на заустване, но стойността на мангана е била на допустимата граница. На дружеството е указано да засили контрола върху качеството на водите.

През февруари 2026 г. „Елаците-Мед“ открива трета пречиствателна станция за руднични води. По информация на компанията инвестицията надхвърля 6,5 млн. евро, а съоръжението има капацитет до 360 куб. м вода на час. Предназначението му е да подобри пречистването на водите, които се отвеждат към река Негърщица – приток на Малък Искър.

Въпросите за бъдещето на минното предприятие придобиват допълнителна актуалност и заради проекта за продължаване на добива до 2041 г. На обществено обсъждане през август 2026 г. е представено инвестиционно предложение за добив и преработка на 187,2 млн. тона руда през периода 2026–2041 г. Сред обсъжданите теми са въздействието върху водите, горите и здравето на хората.

Финансовият принос на рудника към общината също е значителен. Според публикувани данни, основани на анализ на Института за пазарна икономика, през 2022 г. „Елаците-Мед“ е платило на община Етрополе 3,6 млн. лв. концесионно възнаграждение. Заедно с местните данъци, такси и дарения приносът достига 4,9 млн. лв., или 67% от собствените приходи на общината за същата година. Това са исторически, а не актуални за 2026 г. стойности.

На този фон авторът на публикацията настоява националните медии да изпратят свои екипи на място и да се зададат директни въпроси на кмета Владимир Александров.

„Какви са отношенията му с Цоло Вутов и ръководството на рудника? Какви договори и договорености съществуват между общината и минното предприятие? Има ли зависимости, конфликти на интереси или непрозрачни решения, които заслужават проверка?“, се пита в публикацията.

Авторът настоява да бъдат потърсени отговори както от местната власт и ръководството на „Елаците-Мед“, така и от контролните институции. В публикацията обаче не са представени документи или доказателства за зависимости или конфликти на интереси. Поставените въпроси не представляват установени нарушения.

„Настояваме за независими изследвания на река Малък Искър, публични резултати и пълна прозрачност за ползите от минната дейност!“, се посочва още в публикацията.

Към 13 ноември 2026 г. при проверката на публично достъпната информация не бяха открити нови лабораторни резултати, които да потвърждават конкретно замърсяване на река Малък Искър през последните дни. Регистрираните в миналото нарушения не доказват наличие на замърсяване към настоящия момент.

Въпросът за дългосрочното бъдеще на общината също е поставен остро от автора на сигнала.

„Когато природните ресурси се изчерпят, какво ще остане за Етрополе?“, пита той.

Основните въпроси, които остават без публично представен актуален отговор, са какво показват последните независими измервания на водите, как се контролира въздействието на минната дейност и какви конкретни ползи получава местната общност от експлоатацията на находището.

Кирил Пламенов