150 разгадани тайни на безкрайността

безкрайното като нещо концептуално велико, несравнимо, вечно, което не се измерва с числа и което е преди всичко идея, а може би съвкупност от идеи, ни доближава до истинското познание за необозримия характер на безкрайността. Още от древността представите за безкрайността са били изучавани от емблематични фигури в областта на науката на древна Гърция и Рим като Парменид и Зенон, Архимед и Питагор, но преди всичко Аристотел.

Последният ни е оставил своите размисли по този въпрос, записани през 350 г. пр.Хр., с което без съмнение се е превърнал в един от създателите на концепция, разработена по-късно от други учени и лежаща в основата на нашите днешни разбирания за безкрайността. Не можем да не споменем и Георг Кантор, който предизвиква истинска революция в дефинирането на безкрайността. В края на ХІХ век той формулира едно изглеждащо днес тривиално твърдение, което по негово време предизвиква бурни дебати: че цялото е по-голямо от която и да било негова част. Луксозното издание на издателство Книгомания „150 разгадани тайни на безкрайността“ в 320 страници анализира различни гледни точки на това понятие според природните науки, математиката, изкуството, технологиите, философията и символите. Представените обяснения са полезни за демистификацията на това абстрактно и трудно за разбиране понятие. Тези 150 загадки вече са разгадани кодове, обяснени процеси, направени сравнения, разкрити тайни, изведени заключения и намерени решения на изглеждащата на пръв поглед неразрешима енигма, каквато за повечето от нас е безкрайността.