Как се ходи в Кан и какво представлява фестът отвътре

дългогодишната си домакиня Шарън Стоун и най-вече без мотора си Харви Уайнстайн, най-голямото светско събитие на фестивала – балът на Амфар, който вече няколко години не е в Кан, а в отдалечения Хотел Райската скала.

Преди 16 г. на въпросния Бал срещнахме Паулу Коелю с Дита фон Тисе и на искрения въпрос: "Вие пък какво правите тук" (в смисъл, че мястото не е като за писател, като за интелектуалец, а за хора, които са под някаква форма на работа), той съвсем правилно разбра подтекста и заяви, че пише книга, която се надява да се превърне в първия му роман, привлякъл сериозно внимание за екранизиране, от което се правят и големи пари. Наистина написа Победителят е сам, за да разкаже за Кан отвътре. Приятно и доста правдиво за фестивала и задния двор на шоубизнеса роман, както се оказа...

Добре, че е г-жа Шойфеле – собственичката на Шопар, която не стига, че цял фестивал по цял ден приема гости в прекрасните покривни апартаменти и тераси на Мартинез, ами прави две сериозни вечерни гали по време на феста.

Кой, освен звездите, ходи по тези партита?

Продуценти, журналисти, милионери от всички бои.

И най-вече момичета от цял свят от типа, който някои у нас наричат със звуковото определение „бръмчалки”, включително малка рота български. Като в тази група се включват от световни топмодели от различни поколения, начело с Наоми Кемпбъл, Белла Хадид и т.н., до златотърсачки и мечтателки за артистична кариера или просто да бъдат забелязани.

А, да не забравим: и невъзможното за точно определение животно „инфлуенсърки”. Което замества една друга кратка и ясна дума, която не е удобно да се споменава.

Срещат се и редки птици - ефирни създания от неопределен пол, облечени като космически гости шегаджии. Наред с тях идват бивши известни спортисти: предимно тенисисти и футболисти, както и всякакви други жадни за внимание особи.

Безспорна рекордьока на своя първи Кан от 27 г. беше Деми Мур, която остана цяла седмица и буквално не пропусна нито един повод да се покаже:

- срещи в американския павилион,

- премиерата на първия си филм, селектиран за феста

- неговата пресконференция

- партитата на Шопар

- женските сбирки на Салма Хайек, чийто мъж е съспонсор на феста

И, разбира се: Бала на Амфар, при това заслужено на нещо като „хедтейбъл”, накичена като коледна елха с диаманти

Деми винаги пристига с небрежно закъснение около 19 минути.

Винаги е гушнала кучето си Пилаф.

Винаги и тя, а и кучето, са с безупречно сресани „гриви”.

Винаги сменя по средно 5 тоалета на ден.

Едва ли знае, че да се вреди човек дори веднъж за някое от едва няколкото химически чистения в малкия град Кан е равнозначно на чудо. Има кой да я отменя в това, за разлика от 99% от останалите party-goers.

Винаги е придружавана от 5-членна свита на всяко от тези събития, която се разполага близо, но никога непосредствено до нея.

И в която блестят отговорникът за кучето й – скромен младеж с вид на беден роднина и неговият гейприятел, който за всяка поява има различен цвят коса.

 

Борис Ангелов

„Спецпратеник на 19’, Кан