Шарапова: Не се отдадох напълно на Григор

   Руската тенисистка Мария Шарапова споделя в своята автобиография, че Гришо е поискал телефонния й номер от агента й. А няколко седмици по-късно се появил на вратата й с червени рози и огромен плюшен мечок. Също така Шарапова добавя, че не е могла да се отдаде напълно на връзката си с Димитров, защото била изцяло посветена на своята кариера.

Ето и целия откъс от книгата:

През октомври 2012, когато напуснах корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона си и имаше съобщение от Макс (Макс Айзенбърг е агентът на Мария Шарапова, бел.ред.). "Благодаря", написах обратно както всеки път.

10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? "Григор Димитров иска твоя телефонен номер."

Погледнах телефона изненадана, а и мога ли да кажа развълнувана? Телефонът бе прибран в джоба ми и преминах през 10-минутно възстановяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг, докато моят треньор ми говореше за мача. Но умът ми не бе с него, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече отколкото някой има нужда. Извадих отново телефона - имаше ново съобщение от Макс. Беше същото: "Григор Димитров иска твоя телефонен номер."

Защо две съобщения? Да не би Макс да мисли, че обхватът в Пекин е лош?

Отговорих: "За какво?"

Макс: "За какво? Ти глупава ли си?"

Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен? 21. Едва.

"Дай му имейла ми."

След няколко разменени имейла, Григор ми поиска номера. Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моя телефон. След това и номера ми. Съобщенията се превърнаха в телефонни разговори, а те - във видео разговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много, докато след един от нашите разговори той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза:"Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?"

Не знаех какъв е ранкингът му към този момент. Нашите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната.

Нещо в програмата на Григор ме озадачи - той отиваше в Париж прекалено рано за турнир в зала. Нямаше смисъл. Защо ще играе, преди да започне основната схема?

Проверих основната схема. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, беше, че следях резултатите от квалификациите.

Всичко беше от разстояние, докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок.

Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици.