Дълбоката дупка в 1-етажна Америка с Х.Финикс и И.Коен

Повечето щатски филми, селектирани в Кан тази година бяха посветени на раните и дълбоката дупка в 1-етажна Америка, която остава в сянката на Ню Йорк, Вегас и Холивуд. Най-безпощаден в нейната дисекция е събралия куп звезди Eddington/ Едингтън, който заслужаваше, но не получи награда в конкурсната програма на фестивала.

Действието се развива преди 5 години. Хоакин Финикс играе шерифа на едноименното градче в останалия си див запад. Той се опитва да вкара разум в поселението, където - без да е дошъл коронавирусът, както и в окръга и целия щат, се спазват абсурдни правила за дистанциране там, където всички са дистанцирани - включително най-буквално. След караница в супермаркета по темата с кмета, той решава също да се кандидатира за длъжността му на идващите избори. За да го затрудни, градоначалникът навива сина си и неговата любима, да вдигнат и антирасистки протести Black Lives Matter в селището, където един от тримата полицаи си е черен и няма помен от подобна агресия спрямо него като единствен афроамериканец в общността.

Целта на кампанията е да бъде показан безпомощен шерифът. В града, където нищо не върви и никой няма пари, започва яростна политическа и не само борба, която завършва с признанията за изнасилване от кмета на шерифската съпруга - в ролята е Ема Стоун. Която е принудена медийно да отрече истината, когато мъжът й я прави публично достояние. Тя го напуска, бягайки с псевдо пастор - в ролята е Остин Бътлър (Елвис). И започва вълна от убийства, която прави дупката в така наречената от класика "едноетажна Америка". Кривата усмивка от изпълващия филма сарказъм не е приятна, а и той е белег за страдаща душа.

Реки от кръв се леят и в друг премиерен, но извънконкурсен, кански филм с премиера в 0:30 ч. изминалата събота - Хъни, недей / Honey don't, на Итън Коен задният двор на Америка е основна арена. Главната му героиня с името Хъни, което освен "мед" на английски ще рече и "сладка", е частен детектив. Всичко започва с катастрофа, в която намира смъртта си момиче, което се оказва част от секта, в която избухват междуособни войни. Разтърсено е цяло градче, което е изпълнено с безнадеждност не по-малко от Едингтън. Сарказмът и горчивата ирония са убийствени. Останалото няма да ви го разказваме.

Маргарет Куоли като детектива - лесбийка в Honey, don't на Итън Коен

Едноетажна Америка и цялото отчаяние, отчуждение и липса на перспектива в нея е изобразено и в конкурсния Умри, любов моя / Die, my love, в който Дженифър Лоурнъс и Роберт Патинсън се преместват от Ню Йорк в малко градче от селски тип, където той наследява къщата на чичо си, който се е застрелял в задника и където живеят превъртелите му родители. Постепенно и младата двойка истеризира от безпътната тежка сивота на битието и безвремието.

Даже в посветения на Бронкс филм на Спайк Лий, извънконкурсен в Кан, Highest to Lowest още в самото му заглавие и в целия сюжет върви като червена нишка темата за разпада на обществото, за липсата на комуникация и емпатия между отделните му части, за отчаянието на бедните, които са с присъдата завинаги да останат в подземието и мизерията на отритнат и низвергнат плебс, даже да танцуват и да пеят вихрено, каквито прекрасни сцени има във филма с празник на пуерториканската общност, съжителстваща с афроамериканската. Единствената надежда остава в правенето на пари от известност, като престъпникът, изигран от рапъра ASAP дори се гордее с постигането им, след като попада в затвора, разкрит и хванат от отчаяния баща Дензъл Уошингтън, разбрал на гърба си безполезността на порицията и цялостната липса на държавност в суперсила №1 на света.

Даже в подчертано датирания към 1970 г. Matermind темата за едноетажна Америка и скъсаните връзки в нейното общество, разпада на ценностите и стремежа към пари на всяка цена, ако може без труд (толкова българска тема), войната на поколенията, при която природата си почива във второто, превръщането на децата на правораздавателите в престъпници от скука е представена както гротескно, така и трагично.

На водещата снимка: Хоакин Финикс като шерифа на Едингтън