Как 1 българин игра в 3 спорта на Номадските игри: Мариян Тодоров

Как се озовахте на Номадските игри и какво представлява тази своеобразна олимпиада на степните народи, един от които е и нашият, в която обаче участват класни спортисти от 130 страни: САЩ и Пуерто Рико до Япония, чието откриване беше с участието на Путин, Си Дзинпин и Моди?

Казвам се Мариян Тодоров, на 32 години съм и съм от Бургас. В момента съм треньор по свободна борба в Спортно училище „Юрий Гагарин“ в моя град. През целия си съзнателен живот съм се занимавал активно със спорт, а свободната борба винаги е била неизменна част от него. В продължение на близо 10 години бях национален състезател, като представях България във всички възрастови групи.

Като състезател съм многократен държавен шампион във всички възрастови групи в тежка категория и съм печелил редица международни турнири. Сред най-значимите ми успехи са бронзовият медал от Европейското първенство за кадети през 2011 г. във Варшава и бронзовият медал от Европейското първенство за юноши през 2013 г. в Скопие. През 2014 г. спечелих бронзов медал на Световното първенство за студенти в Печ, а през 2015 г. завоювах бронзов медал и на Световното първенство по плажна борба в Мангалия.

След края на състезателната ми кариера продължих да се развивам в спорта като треньор с опита и знанията, които натрупах в НСА "В.Левски". Днес имам възможността да предавам натрупания през годините опит и знания на младите състезатели и да им помагам да се развиват не само като спортисти, но и като личности.

Тази 2026 г. с клуб „Черноморец“ – Бургас, за който се състезавам, постигнахме голям успех, като станахме отборни шампиони на България при мъжете. Именно този успех ни донесе и покана за участие в Номадските игри в Киргизстан. За мен това е изключително признание както за клуба, така и за труда на всички състезатели и треньори, които стоят зад този успех.

На олимпийски игри май никога не се е случвало някой да участва в 3 спорта, както Вие направихте на Номадските - разкажете повече за тези интересни дисциплини?

Въпреки че стиловете на борба, които се практикуват там, са доста по-различни от това, с което съм се занимавал и тренирал до този момент, изобщо не се поколебах. Веднага приех поканата, защото за мен това беше изключително интересна възможност да се докосна до нови стилове на борба, да придобия различен опит и да представя България на толкова престижен международен форум.

Номадските игри бяха нещо наистина впечатляващо. В тях участваха състезатели от 130 държави в 27 различни спорта. Самото откриване беше феноменално – усещането беше като на Олимпийски игри. Присъствието на над 20 президенти в официалните ложи и повече от 40 000 зрители на „Бишкек Арена“ показаха мащаба и значимостта на събитието.

За мен беше огромно предизвикателство и чест да имам възможността да участвам в цели три различни стила на борба – киргиз куреш, който е традиционният стил на борба в Киргизстан, туркмен куреш – традиционната борба на Туркменистан, и гюлеш – азербайджанският традиционен стил.

След като разбрах, че имам възможност да участвам и в трите стила, изобщо не се замислих. Всеки ден беше различно предизвикателство и ново изпитание. Макар че не успях да спечеля медал, тъй като конкуренцията беше изключително силна и сред състезателите имаше много опитни и класни борци, за мен участието беше безценен опит.

Най-важното е, че успях да спечеля срещи и в трите стила. Това ми даде увереност, че въпреки различията в правилата и техниките мога да се адаптирам и да се противопоставя на състезатели, които са израснали именно в тези традиции на борбата.

Имат ли шанс за развитие тези на пръв поглед нетрадиционни, а всъщност тясно свързани с корените ни на българи спортове, които са точно от средноазиатските степи?

Това, което най-силно ми направи впечатление, беше огромният интерес към всички спортове. Въпреки че много от тях са доста различни от спортовете, които сме свикнали да гледаме в България и Европа, залите бяха препълнени, а уважението на хората към спортистите беше огромно.

Лично за мен това беше доказателство колко силна може да бъде връзката между хората и спорта, когато към него има истинско отношение и уважение. Сигурен съм, че Номадските игри ще продължат да набират все по-голяма популярност и вярвам, че съвсем скоро ще надхвърлят границите на Азия и ще привлекат още повече внимание от целия свят.

Това, което научих като участник, вече го преподавам на моите възпитаници в спортното училище, за да станат още по-добри борци.

Борис Ангелов