С ужас дочух крещене с тежък източен бг диалект да се носи и да отеква навред наоколо заради каменните подове в Двореца на фестивалите, а после покрай мен профуча тунингована жена в немодна червена рокля, неадекватна на часа и деловия стил на всички останали.
Хората бяха шашнати от това. Постепенно разпознах „брадърката” Нора Недкова, която викаше на някаква своя позната по телефона и търчеше да я вземе от някъде. Изненадах се, защото знам, че тя няма нито акредитация, нито покани, няма работа в Двореца, виси пред Мариот или Мартинез да чака звезди, които влизат и излизат оттам. Правят си компания с незнайно защо известните в соц. мрежите „Пиленца от Монако”, но те не са като Нора от Варна, или поне това е най-близкият окръжен град.
По-късно вечерта видях клип на моя позната, от който разбрах какво най-вероятно е отвело Нора Недкова и други българки в една от миниатюрните зали под тавана на Двореца, които за разлика от значимите са без имена и побират по двадесетина – тридесет души. В тях не се прожектират филми от фестивала. А се правят търговски прожекции. За каквито всеки би могъл да ги наеме. Та там се е провела прожекция на филма на Саня Борисова. Хубаво момиче от Видин, което съпругът й Ники Илиев се опита да превърне в актриса, а тя е успяла да се пробва дори за режисьор. Нещо за секса е заглавието....
Моите уважения, но да се твърди, че тя е участвала, показвала филм и т.н. на фестивала в Кан, най-меко казано е силно преувеличено (според известната шега на Марк Твен, когото писали умрял, пък той им отвръща съвсем жив).
Кой наистина беше и се показа в Кан на фестивала?
Това 77-о издание беше на звездите от 90-те години.
С първи филми се появиха Деми Мур (Субстанцията) и Кевин Костнър(Хоризонт: Американска сага). С нови дойдоха Никълъс Кейдж (Сърфистът) и Ума Търман, която пък си партнираше с Ричард Гиър (О, Канада, обявен за провал). Преди 30 години те бяха най-големите звезди в киното и в целия шоубизнес. Сега никой от тях не получи награда от журито или особено одобрение от критиката, но им се обърна подобаващо внимание с уважение, което си е истинско признание.
С номинация за Сезар при дебюта й през 1993 г., покрай майка си Катрин Деньов, в този отбор с някаква доза правдивост можем да сложим и Киара Масторяни. И тя се появи в Кан с главна роля в конкурса във филм, посветен на баща й и с майка си в поддържаща роля – Марчело мой.
Посветен на 100-годишнината на Мастрояни.
Според международни критици и членове на Европейската филмова академия, с които говорихме, срлучаят на Киара е в стил „Природата си почива”. Филмът е приятен и от него разбираме интересни неща за истинския живот на легендите, като например трудното им комшийство в прекрасна кооперация на авеню Фош в най-скъпия парижки 16-и район с Мария Калас, чиито репетции слушали с уши, прилепени за фигуралния паркет.
Борис Ангелов
Спецпратеник на 19’, Кан
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Лидерът на "Има такъв народ" Слави ...
Кино Нова 01 декември 23:50ч.
Режисьор: Брайън Кърк
В ролите: Чадуик Боузман, Сиена Милър, Тейлър Кич
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!