Карло Шатриан и Мариете Рисенбек казват чао на Берлинале

Италианецът Карло Шатриан и холандката Мариете Рисенбек, отговорните за програмацията и администрирането на международния кинофест Берлинале двама негови директори, ще освободят постовете си след приключването на тазгодишното 74-то издание на фестивала (15-25 февруари). Новината, станала известна още през есента на миналата година и вдигнала много шум в немската и международна преса, бе отново коментирана в Берлин на 22 януари, когато Шатриан представи последната си официална селекция.



Известният привърженик на артхаус киното и създател на софистицираната паралелна програма Encounters (Срещи) заяви, че, независимо „че е имал желание да остане за още един мандат, вече е намерил равновесието в себе си“. През септември миналата година Клаудия Рот, министър на културата и медиите на Германия оповести решението си да прекрати модела на управление с двама директори. По инициатива на румънския носител на „Златна мечка“ Раду Жуде, в безпрецедентно  „Открито писмо“ Шатриан получи подкрепа от над 300 световни имена в киното, които публично изразиха несъгласието с министерското решение.

Няколко месеца по-късно, в съобщение за пресата от 12 декември миналата година, Рот оповести, че бъдещият директор на Берлинале ще се казва Тришия Тътл, бивш директор на МФФ в Лондон. „Назначаването на Тътл е правилният избор на успешното лидерство на Берлинале в бъдеще“ коментира избора си Рот. Дали чрез издигането на поредния директор, който не е германец, фестивалът ще успее да привлече бленуваните заглавия, ще стане ясно през 2025-та, когато ще се честват 75 години от създаването му.



Настоящата селекция обаче е белязана с „марката Шатриан“, отличаваща се с еклектични миксове от филми на утвърдени и дебютиращи творци, често идващи от екзотични страни. Тази година, сред двадесетте заглавия на конкурса ще се състезават филми на режисьори от ранга на французина Брюно Дюмон, който с „Империята“ се завръща в Берлин след впечатляващия си „Камий Клодел 1915“ (според Шатриан „тази научно-фантастична сатира е един от най-смешните филми, които е гледал“). Френското присъствие е сериозно подсилено и от „Извън времето“ (Hors du temps) на Оливие Асаяс, комедия, чието действие се развива по време на Ковид пандемията, както и от документалния Dahomey на французойката със сенегалски корени Мати Диоп (първата чернокожа режисьорка с филм в конкурса Кан („Атлантик“, 2019). А възпитаничката на ФЕМИС Клер Бюрже ще покаже френско-немския „Чужд език“, в който Нина Хос и Киара Мастрояни ще се разхождат из Лайпциг.

Немското кино ще защити името си с „Умиране“ (Sterben) на Матиас Гласнер, насочен към физическите несгоди на хора от „третата възраст“ и със „С любов, твоя Хилде“ на Андреас Дрезен, биографичен портрет на комунистката Хилде Копи, някога съпротивлявала се срещу нацизма. Немско-френски е и документалният филм на Виктор Косаковски, „Архитектон“, разнищващ ролята на бетона и камъка в развитието на човечеството.

Италия е включена с „Един друг край“ на Пиеро Масина, в който Гаел Гарсия Бернал и Беренис Бежо ще пренесат зрителите в близкото бъдеще и с „Глория“, който пък ще ги върне в края на 18-ти век в женски пансион във Венеция. Сред най-екзотичните заглавия са:  „Черен чай“ на мавританския режисьор Абдерахман Сисако („Тимбукту“, 2014), в който африканка и китаец се влюбват лудо един в друг; „Любимата ми торта“ на Бехташ Санаеха и Мариам Могхадам, („Балада за бялата крава“, 2021), поредните кинорежисьори, подразнили официалните власти в Иран и „Пепе“ на доминиканеца Нелсън Карло де Лос Сантос Ария, който Шатриан определя като „филм, невъзможен за класифициране“ (с хипопотам, убит в колумбийската джунгла и завърнал се като призрак.) А в „Кухнята“ на Алонсо Руиспаласиос, Руни Мара и куп мексикански актьори ще се вихрят в ресторант в Ню Йорк.

Ще бъде показан и дебютът на живеещата в Канада тунизийска режисьорка Мерям Жубер „На кого принадлежа“ (Who Do I Belong To), в който една майка трудно се примирява със завръщането на сина си, боец от Ислямска държава. А „Шамбала“ на Мин Бахадюр Бхам е първо участие на Непал в Берлинале (бременна жена от планинско село в Хималаите ще търси изоставилия я съпруг.)
 Вече се чуха гласове, че тази година селекцията на Шатриан е може би най-силната, която е правил. Ако това се окаже истина, то той ще може да си тръгне с вдигната глава.

Павлина Желева
специално за „19 минути“