Любимката на Караян - АлТомова-Синтова на 85

  „Изкуство не съществува само на базата на материалното. Без идеализъм няма изкуство. Това беше нещо, което нас ни поддържаше именно. Бяха гладни години, в пълния смисъл на думата, и това важеше за всички нас.

За лукса, на който днешното поколение може да се радва, изобщо не сме можели да мечтаем. Ние много по-рано израснахме, както и самата Гена Димитрова беше се изразила веднъж. На 18-19 години бяхме вече жени. Някакси всичко е свързано с епохата, с изискванията, но този вид идеализъм ни караше в трудни моменти да не мислим за глад, а да се събираме и да пеем. И да коментираме за изкуство, да спорим - това повдигаше духа и след това отваряше нашите сфери при интерпретацията ни.

Аз съм израсла в операта от малка. На сцената съм от 4-годишна. Това беше моят път - пианото, аз фактически следвах и двете. И това бяха, разбира се, неща, които след това на мен ми помогнаха с италианската база, която имах от България, с италианско-руската школа – в много късо време да приема Рихард Щраус и Моцарт като българка, което не беше много обичайно. И което за кратък период наложи също вид еталон за този род странни партии.

Аз лично, никога не съм била за това изкуството да зависи от политиката. Не съм имала никога нищо общо с политиката. Но и до ден днешен съм убедена, че изкуството трябва да бъде символ и елемент, който винаги трябва да бъде поддържан от всяко правителство.“

Споделено от Анна Томова – Синтова в разговор с мен по време на неин майсторски клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Анна Томова-Синтова е родена в Стара Загора. Започва своя музикантски път с уроци по пиано. Десет години по-късно печели първото си национално отличие като певица и е приета в Софийската консерватория. Учи при проф. Георги Златев-Черкин и със сопраното Катя Спиридонова. Завършва оперно пеене и пиано. 

Малко след това Синтова е поканена в оперното студио на Залцбургската опера, където през 1967 прави своя първи професионален дебют като Абигайл от Вердиевата „Набуко“. Оттогава тя постепенно разширява репертоара си с главните роли в „Мадам Бътерфлай“, „Травиата“, „Трубадур“, „Отело“, „Манон Леско“, „Дон Жуан“ и „Арабела“. По това време тя започва концертите и записите си с оркестъра „Гевандхаус“ под диригентството на Курт Мазур. 

През 1971 г. печели златни медали на певческите конкурси в София и в Рио де Жанейро. През 1972 г. Анна Томова-Синтова е поканена да работи за Щатсопер Берлин. Там продължава да разширява репертоара си с ролите в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Ариадна на Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на розата“, „Евгений Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 в Париж в „Реквием“ на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена.

През 1973 прочутият диригент Херберт фон Караян чува изпълнението на Синтова в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. Веднага след това е поканена за съвместна работа от Великия маестро, с когото в продължение на 17 години след това обикаля световните концертни зали (включително в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видео записи.

Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. През тези години - от 1973 до 1991 - тя е постоянен гост на фестивала, където пее с Берлинската и Виенската филхармонии. 

Първият майсторски клас на Анна Томова-Синтова в НМА е  през 2009 г., следващите - през 2011 г., 2014 г. и 2017 г. Прочутата ни оперна певица е Доктор хонорис кауза на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ от 2001 г. „Камерзенгерин“ на Виенската Щатсопера.               

   Димитър Сотиров