Праг поуст: Чалгата - социална болест, която разделя България

Българската чалга сцена е отвратителна за мнозина, но и нещо като популистки отдушник за много други, пише в коментара си Мориц Готшалк е журналист в чешкото издание "Праг поуст", предаде БГНЕС.

"Александровска" - улица в центъра на Русе, където повечето сгради са на стотици години. В събота вечер е изпълнена с голям брой младежи, събрали се пред входа на нощен клуб "Опиум" - облян в светлини "храм", обграден от други заведения, кафенета и малък търговски център. Входът на дискотеката е украсен с плакати, рекламиращи предстоящи представления на чалга звезди – Андреа, Джена, Анелия. През последните 20 години този ориенталски поп-фолк набира все повече популярност в България, както и подобните стилове музика в съседните страни.

Мнозинството от масите са резервирани. Или на разположение на тези, които ще поръчат бутилка алкохол – вероятно водка. Истински дансинг на практика няма, хората клатят тела край собствените си маси. От тонколоните дъни музика за любов, секс, пари и други форми на успех. От време на време хората започват да се бият. Но в общи линии атмосферата изглежда спокойна. Всеки е изкуствено готин. Момчетата се държат като сводници, обикалят край масите си цяла вечер. Момичетата танцуват от дъжд на вятър. След няколко питиета вдигат ръце и пеят част от песента. Но прекалено експресивни танци се виждат рядко. Общото между певиците и жените в баровете е едно – любовта към късите поли. И ако могат да си го позволят – пластичните операции.

За да сравни обстановката, човек трябва да извърви само няколко преки до друго заведение. Близо 50 души танцуват на микс от хип-хоп, дъбстеп, хаус и хардкор. Атмосферата е добра, заведението дори не е препълнено с хора, както бе в първото. Провеждано веднъж месечно, събитието е една от малкото алтернативи на чалгата в града. Ако се появят близо 200 души, както се случва на Коледа, когато всеки забегнал в чужбина се връща у дома, организаторите считат вечерта за пълен успех. Аудиторията е различна и облечена в различни стилове – скейтъри, хипита, рокаджии, небрежно шикозни. Всички те танцуват открито и свободно и се наслаждават на купона.

Мнозина в България намират чалгата за вид социална болест. Може да се чуе от всяка втора кола, както и от ефира на няколко радиостанции и телевизии. Текстовете и шовинистичното поведение на поп-фолк общността са отблъскващи за голяма част от населението. Чалгата разединява България. Възрастните, интелектуалният елит и хората на изкуството почти не са свързани с нея. В миналото са водени редица кампании срещу нея, наричайки я фактор за упадъка на културата, интелекта и музиката. Част от българите я определят иронично като "най-лошите песни с най-смешните видеа с кичозна стойност".

Големите градове като София и Пловдив предлагат достатъчно алтернативи. В малките като Русе обаче чалгата доминира нощния живот.

Несъмнено една от основните причини за популярността на чалгата в България е икономическата криза от 90-те. Новият музикален жанр даваше на българите възможността да мечтаят за богатството и лукса, на който само мафиотите и корумпираните политици можеха да се радват. Страната се отърси от онази икономическа криза, но мнозинството от българите все още срещат трудности в живота.

Съществуват и аргументи срещу тази функция на чалгата. Музиката може да бъде счетена за български контрапункт на американската и британска култури, които господстват в почти всяка държава по света. Погледната от този ъгъл, е просто модна.

Обратно в Русе. 05,00 часа сутринта в неделя. Повечето клубове пускат последни парчета. Всички се отправят към едно и също място – денонощен ресторант на улица "Борисова", който сервира шкембе и пилешка супа. Макар че музиката ги разделя в началото на нощта, децата са на едно и също мнение в нейния край.