Трагедии и триумф съпътстват шампионите във Формула 1

Люис Хамилтън може да е само на крачка от шампионската титла във Формула 1, но историята показва, че претендентите за най-високото отличие са белязани и с трагедия, и с триумф. Британският пилот на Макларън е наясно, че нищо не е сигурно. Преди 12 месеца за него беше необходимо само да финишира пети в Бразилия, за да завърши сезона като шампион, но тактически и конструктурни грешки позволиха на Кими Райконен да се коронова с преднина пред британеца само от една точка. Драматичните състезания започват още от ‘70те години. През 1974 година на Гран При в САЩ Фитипалди, Регацони и Шектър се борят за титлата. Състезанието тогава е белязано със смъртта на австрийския пилот Хелмут Койниг, който загива в катастрофа на пистата. И все пак четвъртото място на Фитипалди се оказва достатъчно за титлата. Шампионатът през 1976 година също е бил напрегнат, тогава „кралят” на „кралските гонки” се е борил на мократа и дива Фуджи. Борбата е била между Ники Лауда с Ферари и пилотът на Макларън Джеймс Хънт. Надеждите на австриеца угасват след като се разбива и колата му се обгръща в пламъци на германското Гран При. Лауда се завръща в борбата, но е обезкуражен, тъй като преднината му пред Хънт от 26 точки се е стопила до 3. Стига се до кулминацията в Япония. Поройния дъжд обче плаши Лауда и той преценява, че условията са твърде опасни, като се отказва от състезанието на откриващата обиколка. Хънт финишира трети, взима четири точки и спечелва шампионската титла с една точка пред австриеца. През 1986 година трима пилоти се борят на Аделаида за спечелване на шампионата- Найджъл Менсъл, Ален Прост и Нелсън Пикет. През 1994 година Михаел Шумахер е само с една точка пред Деймънт Хил на последното състезание в Австралия.