100 г. не използват готово метро в Синсинати

 И до днес Синсинати остава дом на най-голямата неизползвана система на метрото в света, с над две мили празни тунели. Инженерите, които инспектираха тунелите, неотдавна ги определиха като намираще се в "много добро състояние", пише atlasobscura.

Градът остава разделен на две -  в западната част се е установила градската католическа работническа класа, а  източната страна е предпочитана от по-заможните учени и индустриалци, свити в анклави с имена като Indian Hill.

Простите пътувания от предградията на Синсинати до центъра на града могат да отнемат час или повече с автомобил. Сто хиляди коли и камиони на ден задръстват и двете посоки на път I-75, много от тях се насочват към други градовете в Охайо.

Преди 100 години автомобилът все още е в начален стадий на развитие и градовете търсят начини да прехвърлят нарастващото си население от работните места в центъра на града до зараждащите се предградия. Няколко градове в Средния Запад, включително Питсбърг, Синсинати и Детройт, преминаха през емисиите на облигации, така че да започне строителството на метро със ситеми, подражаващи на успешния град Ню Йорк, който започва да движи влакове под земята през 1904 г.

Според източници, това което е спряло напредъка на метрото, се е случило над земята, в офиси, където политиците сключват задкулисни сделки и смели обещания, които рядко се реализират. Намесата на САЩ в Първата световна война още повече усложнява нещата, точно когато започва изграждането на метрото в Синсинати, което промени нуждите на нацията и пренасочи ресурсите.

След това „светът се промени толкова много, толкова бързо след войната“, казва Мекленборг. Автомобилът се беше укрепил здраво, както и предградията, далеч от центъра на града.

В средата на 1920-те превишаването на разходите, грешките в строителството, щетите върху собствеността и политическото финализиране  затварят метрото в Синсинати завинаги, с вече изградени 2,2 мили тунели в някогашното старо корито на Маями-Ери.