От Франкфурт до Дубай за 90 минути? Европа се включва в надпреварата за хиперзвуков самолет

Изминаха две десетилетия, откакто ерата на свръхзвуковите търговски полети приключи с окончателното кацане на "Конкорд" на летище в Югозападна Англия.

През последните години се появиха множество претенденти за трона - свръхзвукови, хиперзвукови, водородни, с технология против бум - поне в концептуален план, но много от тези проекти, обещаващи безпроблемно свръхбързо пътуване, вместо това забуксуваха, разтекоха се или се забавиха.

Сега един европейски хиперзвуков стартъп се опитва да направи това, обещавайки примамливи времена за пътуване, като например от Франкфурт до Сидни за 4 часа и 15 минути или от Мемфис до Дубай за 3 часа и 30 минути.

Концепцията на Destinus е задвижван от водород полет със скорост, пет пъти по-висока от скоростта на звука, който намалява продължителността на полета до по-малко от една четвърт от сегашния търговски въздушен транспорт.

Със седалище в Швейцария и екип от около 120 служители, разпределени в Испания, Франция и Германия, Destinus е създадена през 2021 г., но бързо постига важни цели. Първите му два прототипа са извършили успешни тестови полети и скоро ще започнат изпитания на полети, задвижвани с водород. Третият му прототип - Destinus 3 - трябва да направи първия си полет до края на годината.

Мартина Льофквист, ръководител на бизнес развитието на компанията, се срещна със CNN чрез видеовръзка, за да обясни нейния модел и защо екипът се надява, че именно той може да постави началото на новата ера на хиперзвуковите пътувания.

Горивото

"Съществуват различни подходи за това", казва Льофквист. Докато други водещи претенденти в областта, като Boom Supersonic, "се фокусират повече върху разработването на макети и разбирането на начина на работа и се опитват да накарат тези пилотирани самолети да работят, ние се насочваме директно към автономни полети". Стратегията е "да разработваме безпилотни самолети с по-малки размери, преди да ги увеличим, за да се превърнат в големи пилотирани или превозващи пътници самолети".

Водородът е предпочитаното гориво на Destinus поради това, че е чист, възобновяем източник на енергия, все по-евтин за производство и способен да му помогне да реализира своите амбиции за скорост и далечни разстояния. Задвижваната с водород авиация е все още в начален стадий на развитие, като водородните реактивни двигатели все още не са навлезли в търговска употреба. Airbus разработва водороден реактивен двигател, който според него ще започне да се тества в полет през 2026 г.

"Опитваме се да постигнем много, много дълъг пробег с нашите превозни средства", казва Льофквист, "и това е да летим от Европа до Австралия със скорост 5 Маха. Използването на керосин означава, че превозното средство ще стане доста тежко, докато водородът е много лек в сравнение с него." Водородът има и по-висока енергийна плътност от традиционното гориво за реактивни двигатели.

Дългосрочната цел е изцяло водородно задвижване и нулеви емисии, но докато производството на водород все още се увеличава, краткосрочният план е излитането да се задвижва с Jet A - традиционно авиационно гориво - и след това да се смени, когато се достигне скорост около Mach 3, "защото водородът наистина не става полезен или по-добър от Jet A, докато не се достигне свръхзвукова скорост".

Прототипите Destinus са самолети със смесена каросерия във формата на уейвърсайдър - хиперзвуков дизайн, замислен за първи път през 50-те години на миналия век, но така и не достигнал до серийно производство - като швейцарско-френският произход на компанията е отразен в боядисването, вдъхновено от Алпите.

Класическата вече форма е "изучавана в продължение на много, много, много години", казва Льофквист. "Целта й е да може да се кара върху ударните вълни, които се генерират от самото превозно средство. Това е доста ефективна форма, при която можете да използвате по-малко гориво, за да прелетите през нея, защото имате по-малко съпротивление с въздуха."

Естествено, с всеки нов прототип Destinus усъвършенства и коригира дизайна. След две десетилетия екипът очаква плавателните съдове, с които работи, да изглеждат малко по-различно от моделите, които тества сега.

Предстоящият прототип, Destinus 3, ще бъде свръхзвуков и надеждата е през 2024 г. той да постигне свръхзвуков полет с водородно задвижване. "Това е доста масивно превозно средство", казва Льофквист. "Размерът му е приблизително същият като на предишния прототип, тъй като е дълъг около 10 метра, но е 10 пъти по-тежък и вероятно 20 пъти по-сложен от гледна точка на структурата и на задвижващата система."

Очакваните срокове са, че до 2030 г. компанията ще може да пусне по-малък самолет, побиращ около 25 пътници, който ще има известно ограничение по отношение на обхвата и ще бъде изцяло насочен към клиентите от бизнес класа.

До 2040 г. напълно увеличената версия ще има няколко класа, включително икономична. Те се надяват, че дотогава "цените на водорода ще спаднат значително, така че след това ще можем да намалим значително и цените на полетите за тези свръхдълги полети".

 Източник: CNN