100% мрак и неповторимо преживяване на вечеря в Тенебрис, ето защо е резервиран до 6 април

Рени има 2 висши образования, 2 малки деца и 2 работи, между които се разкъсва всеки ден. Това вече стига за герой. Но Рени, освен всичко това е и незряща. От момента, в който е била на 19. Трябвала й е година, за да се откаже от мисълта, че някога повече ще види светлината и цветовете, хората и природата. А също от сънищата. Ето такова силно момиче...

Рени ни води до масата „на влакче” заедно с моите сътрапезници, а после безпогрешно ни сервира на вечеря в Тенебрис: единственият ресторант в България, в който можете в момента да си запазите маса чаааак за 6 април. Дотогава всички места са заети всеки ден без понеделник, който е почивен за заведението. Защото това е и единственият ресторант в България, в който човек се храни при 100% тъмнина.

И изобщо не си мислете, както правех аз предварително, че на 3-тата или 5-ата минута ще започнете да се ориентирате по контури или нещо друго. ООНе!
Мракът е напълно непрогледен. Такъв, в какъвто никога не сте попадали.

Това наистина е преживяване! Поставя човека в ситуация, в каквато никога не е бил и в която бързичко се учи какво да прави.
Например, ако не успеете със сътрапезниците да си нацелите чашите при първия опит за наздравица, при втория вече ви се получават нещата.

Инстинктивно, защото няма как иначе.

Ако някой в кампанията, която ни престои за поредните предсрочни парламентарни избори, започне да обяснява колко е важен гласът Ви, ако вече сте били в Тенебрис, можете само да му кажете: аз наистина знам колко важен е гласът ми.

Защото той и трескаво шарещите, особено в началото, пръсти са начинът да се оправите в екстремната ситуация.

Нищо, че си седите приятно и спокойно, внимателно настанени на удобен стол с подложна чиния на масата пред вас, очакваща в нея да се разположат 5 поредни блюда, поставяни там с изключителна прецизност от незрящата сервитьорка. Който се ориентира само по гласа ви. Ето защо той е толкова важен.

В началото е малко стряскащо, защото човек губи увереността, която изпитваме в „нашия” светъл и цветен свят.
Впоследствие става релаксиращо и „чилващо”, както е модно да се казва, особено пък и със сервирането на петстепенното меню.

Накрая е наистина изпълващо с енергия. С воля за живот. И с истинско, от сърце разбиране за хората, за които този свят не е светъл и не е цветен. Но които се справят, без да се оплакват от дребните ни проблеми, които иначе ни изглеждат отчайващи. Ние просто не знаем за какво говорим...

Менюто остава тайна за клиентите, докато не се върнат отново на светло в преддверието и не разгледат картинките на онова, което са изяли вътре при 100% мрак.

Докато се хранех обаче ми оставаше само да гадая какво вземам. Защото повечето хора предпочитат да си служат с ръце. Някои стават достатъчно добри, за да се справят с вилица, а се разполага и с лъжица, която аз така и не използвах. По обясними причини нож няма.

Оказа се, че познах само 1 от 5 едновременно гурме, но и засищащи ястия – единствено десерта. И не бях само аз – 1 от 5 познаха и сътрапезниците ми.

Разбира се, няма да издам какъв е десертът ми, за да не развалям забавлението в пълния мрак на следващите, които са избрали едно от четирите менюта: месно, вегетарианско, рибно и българско.
Когато отново излязат на светло, хората се чувстват пречистени и по-близки, прегръщат се, след като са прекарали като в безтегловност няколко часа. Неусетно са минали 3-4 ч., в които всички са в дигитален, времеви и емоционален детокс, понеже са оставили телефоните и часовниците на входа, за да не влиза през тях светлина.

Ресторантът дава работа на незрящи хора, а в нашето общество те най-меко казано не разполагат с особени шансове за реализация и изкарване на пари, при това на добри пари. В този смисъл всяка вечеря в Тенебрис е направено добро и наистина има смисъл: като храним себе си там, храним и другите. И то онези, които повече от останалите хора имат нужда от подкрепа.

Нашата вечеря имаше и двоен смисъл: организирана беше в подкрепа за създаване на тактилен макет на София – бронзова композиция със знакови сгради. Такива проекти има реализирани в повечето европейски столици. Те помагат на незрящите и на всички останали буквално да почувстват символите на града.

19 минути открай време има реализирани няколко подобни инициативи за архитектурното ни наследство: Хубавите къщи на София, Символите на София – знаковите сгради и паметници на града, Светата София – храмовете и манастирите на столицата, които обаче са само визуални.  

Борис Ангелов