Харесва ми да живея сам, признава Ники Илиев пред премиерата на Завръщане

-    Не е ли странно един софиянец да направи първия изобщо филм в толкова фотогеничен град като Пловдив и за Пловдив, при наличието на такива местни режисьори като Митовски и Гочев?

-    Много е странно и стана случайно. Седяхме с Башар (б.р. Рахал) и мислехме какъв филм да направим. Той каза, че трябва да бъде леко сантиментален, нещо за изчезващите къщи, за паметта. Аз държах да бъде забавна история. Той се чудеше къде да го направим. И в този момент и на двамата ни хрумна едновременно Пловдив, защото е близо до София, защото е красив и колкото и странно да е – не е експлоатиран в киното изобщо или е съвсем бегло. Чак после се сетихме, че е европейска културна столица и се обърнахме към фондацията, която провежда инициативата. Оттам вече имаха проект Ягодова луна на споменатия Гочев, но имаше забавяне. Тогава звънна Орлин и ни каза, че има ОК за първия плаващ концерт и би било страхотно да стане част от филма, което и направихме, като взаимно си помогнахме. И всичко ни се получи.

-    Наложи ли се да се преместите в Пловдив и да поживеете там, за да го усетите, преди да направите филм за него?

-    Да, два месеца и половина живях в Пловдив. Наехме първо къща в Марково, което не знаех, че е тамошният Бевърли хилс. Бях си с кучето, а и Башар остави неговото. После взехме къща в Стария град. Живях сам с кучето в нея – прекрасна голяма къща, точно до Античния театър.

-    Толкова ли продължиха снимките – два месеца и половина?

-    Снимахме 1 месец. Но трябваше преди това да подготвя и да организирам много неща – затваряне на улици, на гарата. Общината и МВР много ми помогнаха на място, което ми се случва за първи път.

-    Вярно ли е, че актьорите се навиват да снимат, без да знаят колко ще вземат във Вашите продукции?

-    В предишните филми го е имало, примерно в Нокаут. Аз не работя с Националния филмов център, за да имаме 1 милион лева в касата и да мога да предлагам пари. Аз предлагам роли. Този път бяхме трима копродуценти с Башар и Богомил Грозев. Филмът ни пак е по-евтин от държавните, но бяхме много по-сигурни с бюджета. Иначе тази година като актьор участвах в 5 филма, платиха ми за 1, но когато ти помагаш на колега, после той ти помага – то реално така се случва и имам опит - и става една добра бартерна сделка.

-    А на себе си плащате ли?

-    По принцип не си плащам, освен ако не остане нещо като процент от печалбите. Досега не съм имал обаче такъв случай, дано този път се получи.

-    За какво, освен за Пловдив, е филмът?

-    За завръщането към себе си, към корените, за бягството към условното щастие, което звучи твърде философски, но е разказано забавно. Идеята ми беше, че всички смятаме, че сменим ли мястото или