Крепост, световно награден винен масаж, Великден всеки ден с яйца, сварени в термална вода, Езерото на крадците и други тайни на Велинград за откриване в дългия уикенд

в много от 3-звездните хотели, вилите, къщите за гости и други от над 220 места за настаняване в града, които предлагат добри условия за отдих според джоба на клиентите.

Можете да направите много разходки в планината, за да подишате кристалния родопски въздух, а можете да направите и кратки пътешествия с велосипед, кола или дори на прочутата теснолинейка, ако работи, която за 5 часа прави 125 км тур около планината в този неин дял, по време на които непрекъснато ще си задавате въпроса на класика: „Швейцария ли”.

Една от спирките е градът Септември – столицата на гроздовата ракия, до която с кола се стига от Велинград за нещо като половин час спокойно каране из завоите, като пътят минава през Варварските минерални бани. Приемаме пиенето на „грозданка”  за стародавна българска традиция. Истината е обаче, че тази традиция е само на половин век. За Новата 1969 г. правителството на Тодор Живков започва да я налага като основно питие. Така тя измества сливовата ракия, която преди това е била много по-типичното питие за България. Баща на модерната гроздова ракия е академик Неделчо Неделчев. Въпреки че самият той е от Сливен, където обаче по онова време все още не се бутилира ракия, неговото име става марка на винпрома в град Септември. Цялото име на избата е „Научно - производствен лозаро – винарски комплекс”. И причината е, че освен академик Неделчев, който става бранд, там работи още един академик Стоев, член-кореспондент Кондарев и двама професори. Всички те правят съвременен вариант на гроздовата ракия, която залива магазините. Първо я правят в град Септември, а после в родния на академик Неделчев Сливен разработват местната „Перла”. За огромно съжаление, неотдавна оригиналният й завод фалира, но има по-нов частен. Недалеч пък е Карабунар, където има цял винарски комплекс – наследство от тракийския цар Терес, когото знаем по маската му и е живеел по тези земи.

Разкопки показват, че от лозите тук извличат вино и ракия поне от 2000 години. През 1926 г. е основана опитната станция на академик Неделчев. Местните хора грижливо пазят спомена за него. Възпитаник на висшето училище в Монпелие, член на Френската и на Италианската академия по винарство, той е създал над 20 нови сорта със своите ученици, които по-горе изброихме – академик, член-кореспондент и двама професори. Превърнал гроздовата ракия в официалната напитка на България и на българите, доказал, че тя е далеч по-малко вредна от сливовата и другите плодове ракии, които били на мода навремето като крушова например, той почива точно през знаменателната 1969 г. – годината на своята най-голяма житейска победа. При соца името му става легенда и до 1989 г., пък и през 90-те години до приватизацията, фамилията му и избата, която я носи, са истинска легенда и мечтано място човек да си вземе туба или бъчва „по втория начин”.

Теснолинейката има и още една забележителна спирка, до която има отбивка за кола. Нарича се Цепина. Малката гара насред зеленината до пътя Велинград – Септември, е ретро и е страхотно фотогенична, макар и затворена, когато се отбихме там, а от нея тръгва пътека по определен и маркиран туристически маршрут, която след около три и половина часа ще ви доведе до крепостта Цепина от Средновековието. Известно време тя е била столица на държавата на Деспот Слав.

Ако приемем, че вашият първи ден ще посветите само на Велинград, а поне половината втори ден ще отделите на околностите, за третия ще ви дадем уникална идея утре, защото България е единствената страна в света, където човек може да спи в хотела, където се подготвят нейните големи шампиони, както и техни съперници от цял свят.